Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Смятате, че са свързани?

— Без никакво съмнение. Професор Нороня, знаете ли, че и навечерието на това първо пътешествие господин Колумб е наредил всички от екипажа да бъдат на борда до двадесет и три часа?

— Не разбирам.

— Заповедта е нещо необичайно и противоречи на порядките от онова време. Но Колумб настоял всички да се приберат до двадесет и три часа. А час след това знаете ли какво е станало?

— Не.

— Влязло в сила постановлението за изгонване на евреите. — Усмихна се. — Тоест, двете събития са свързани. Имало е евреи в екипажа.

— Искате да кажете самият Колумб.

— Абсолютно вярно. — Кабалистът прелисти дневника. — Обърнете внимание какво е написал Колумб в бележките си от 23 септември за ветровете, които сложили край на опасното затишие. — Започна да превежда: — „Така че за мен бе истинско провидение това бурно море, нещо, което не се е случвало от времето на юдеите, когато бягали от Египет, предвождани от Мойсей, който ги избавил от робство“. — Погледна към Томаш. — Не ви ли се струва странно за католик да цитира по този начин Петокнижието , и то прибягвайки до примера с Изход , събитие с огромно значение за юдеите? Освен това, професор Нороня, обичаят да се коментира ситуация от живота с библейски цитат представлява безспорно еврейска традиция. Това е нещо, което ние, евреите, правим всеки ден, а както изглежда, било е нещо обичайно и за Колумб. — Направи справка в огромна тетрадка, изписана на иврит. — По време на изследването, което проведох преди няколко години, намерих още любопитни неща. Първото е, че един ден преди да отплава на първото си пътешествие, той получил от Лисабон Таблиците за слънчевата деклинация , създадени от Авраам Закуто за негово величество краля на Португалия.

— Дон Жоао II.

— Да. Този навигационен инструмент, наричан още Календарен пътеводител , се намира понастоящем в Еврейския музей в Ню Йорк. Имах възможността да го видя, докато бях в Ню Йорк. Знаете ли какво открих?

— Нямам представа.

— Открих, че Таблиците са написани на староеврейски. — Усмихна се. — Разбрахте ли? На иврит. — Изчака разкритието да улегне. — Което ни изправя пред следния въпрос: къде Колумб е научил староеврейски?

— Добър въпрос — каза Томаш. Не можа да се въздържи и добави: — Особено като се има предвид, че е бил скромен тъкач на коприна.

— Моля?

— Не ми обръщайте внимание, говоря на себе си — набързо изрече португалецът, докато записваше в бележника си всичко, което му бяха разкрили. — Но има още един въпрос, който сме длъжни да си зададем. Как така навигационен инструмент на дон Жоао II е бил изпратен на Колумб в навечерието на едно плаване, което очевидно е било против интересите на Португалия?

— Е, на това вече не мога да ви отговоря, професор Нороня — каза кабалистът.

— И не е необходимо. Натъкваме се на още една загадка, която говори за близки отношения между Адмирала и португалския крал.

Равин Хуревиц отново прикова поглед в тетрадката си.

— Има още неща, които ми привлякоха вниманието — каза той, докато преглеждаше записките си на иврит. — Има едно доста любопитно писмо, изпратено до кралица Исабел от нейния изповеднйк, господин Ернандо де Талавера. Писмото е от 1492 година и в него господин Талавера отправя питане относно разрешението, дадено от „католическите крале“ за експедицията на Колумб. Господин Талавера е написал следното: „Как е възможно престъпното пътешествие на Колон да даде Светата земя на евреите?“ — Вдигна глава със заинтригуван израз. — „Да даде Светата земя на евреите?“ Защо изповедникът на кралицата свързва откритото от Колумб с евреите? — Равинът направи многозначителна пауза. — Има и друго. В своята Книга на пророчествата Колумб се основава почти изцяло на пророци от Петокнижието , с подробни цитати от Исаия, Иезекиил, Иеремия — нещо, характерно за евреите. А синът му Ернандо Колон в книгата си твърди, че Колумб бил от семейство „с царска кръв от Йерусалим“. — Пак се втренчи в португалеца. — „Царска кръв от Йерусалим“? — Изсмя се дискретно, закривайки уста. — Нещата едва ли биха могли да бъдат казани по-директно от това.

Равинът Хуревиц затвори тетрадката, давайки да се разбере, че е приключил с изложението си. Соломон Бен-Порат взе листата, които Томаш му беше връчил сутринта, прокашля се и подхвана отново разговора:

— Професор Нороня — каза той с гърления си английски, който прогърмя из салона в контраст с кроткия говор на Хуревиц. — Прочетох с голям интерес копията, които ми дадохте, и установих някои не по-малко интересни неща. — Извади един лист и го показа на Томаш. — Какво е това?