Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Ами мисля, че вече съм понаучил нещичко — засмя се португалецът.

— Може би — допусна старият кабалист. — Но вярвам, че ще искате да узнаете и онова, което равин Авраам Хуревиц има да ви каже.

Бен-Порат се обърна надясно, давайки знак на Хуревиц да говори. Той изчака малко, шарейки с малките си черни очички по тримата мъже, които го гледаха, и пое дълбоко дъх, преди да вземе думата.

— Професор Нороня — започна Хуревиц с шепнещ и покорен глас, в абсолютен контраст с гърмящия гърлен говор на Соломон. — Чух ви да казвате, че вече знаете някои неща за господин Христофор Колумб. Ще бъдете ли така любезен да ми дадете някои сведения относно датата, на която Колумб заминава на първото си пътешествие до Америка?

— Ммм… първото пътешествие? Онова, което е довело до откриването на Новия свят?

— Да, господин професоре. На коя дата Колумб се отправя на това пътешествие?

— Ами… мисля, че е напуснал пристанището Палос в Кадис на 3 август 1492 година.

Томаш се усмихна, сякаш беше блеснал пред изпитващия го професор. Но кабалистът запази непроницаемия си израз, сякаш очакваше този отговор.

— А сега, господин професор, ще си позволя един друг въпрос. Бихте ли ми казали какъв е крайният срок, определен от декрета на „католическите крале“, според който евреите е трябвало да напуснат Испания?

— Хм… — обърка се португалецът. — Някъде през 1492 г.

— Да, господин професор, но на коя дата?

— Не знам.

Равинът направи театрална пауза. Остана втренчен в Томаш, сякаш се опитваше да прецени реакцията от следващите си думи.

— Трябва да ви кажа, че кралският декрет постановил евреите сефаради да напуснат Испания до 3 август 1492 г.

Португалецът отвори широко очи.

— Как? На 3 август? Но това значи… значи, че Колумб е поел за първото си пътешествие в същия ден?

— Точно така.

Томаш поклати глава изненадан.

— Нямах представа — възкликна той. — Това е доста любопитно съвпадение.

Тънките устни на равина Хуревиц се извиха в тъжна усмивка.

— Така ли ви се струва? — попита той с явна ирония. — Равин Шимон Бар Йохай е написал, че всички богатства на Върховния господар са пазени от един-единствен ключ. Това означава, господин професор, че не съществуват съвпадения. Съвпаденията са дискретни форми на внушение, избрани от Създателя, за да ни предаде своите послания. Нима е съвпадение това, че името Господне и това на Мойсей имат едно и също число според законите на Тора? Съвпадение ли е това, че Колумб е тръгнал от Испания точно в същия ден, в който евреите са били изгонени от тази страна? Ако вие смятате това за съвпадение, господин професоре, бих ви помолил да ми обясните още един странен факт. — Направи справка в малка книга с лика на Колумб на корицата и заглавие на иврит, която лежеше върху масата. — Това е дневникът на Колумб от експедицията, в която била открита Америка. И така, чуйте какво казва той още на първата страница от дневника. — Хуревиц прочете тихичко текста на иврит и преведе на английски: — „Така че след като прокудиха всички евреи от земите и владенията си, през същия този месец януари техни Величества ми наредиха да се отправя с достатъчно голяма флотилия към споменатите райони на Индия“. — Вдигна очи и пак се втренчи в Томаш. — Какво мислите за този откъс от дневника на господин Колумб?

Португалецът, който междувременно беше подновил записките си, прехапа долната си устна.

— Чел съм дневника, но да ви призная, не съм обърнал внимание на това изречение.

— То е съвсем в началото — уточни равинът. — Всъщност, господин Нороня, това изречение ни казва няколко неща. Първото е, че решението да се изпрати Колумб към Индиите е било взето през януари 1492 г. Второто е, че решението за изгонването на евреите, съдържащо се в декрета от 30 март, който определя датата 3 август като краен срок да напуснат Испания, също е било взето през януари 1492 г. — Наведе глава. — Смятате ли това за съвпадение, господин професоре?

— Не знам — отвърна Томаш, поклащайки глава, и продължи да пише нещо в бележника си. — Искрено казано, не бих обърнал внимание, че тези събития са станали едновременно.

— Няма никакво съвпадение — увери го отново кабалистъг с категоричен тон. — Но има още нещо, което се подразбира от изречението, което ви прочетох. Става въпрос за намеренията на Колумб. Както е писал равинът Шимон Бар Йохан, не действието носи награда на хората, а намерението, с което са го предприели. Какво е било намерението на Колумб, когато е споменал изгонването на евреите в началото на дневника си? Дали е било само хрумване? Обикновена забележки по повод актуална за времето си тема? — Повдигна вежди, ся каш да опровергае подобно тълкуване. — Или е било умишлено? — Вдигна двата показалеца и допря върховете им. — Ними не е ясно, че е искал да свърже двете събития?