Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Четири и половина е — каза той. — Трябва да се връщаме.

Едрата фигура на Соломон Бен-Порат, с гръб към вратата и е добре очертаваща се малка кръгла шапчица на голото му теме, изглеждаше внушителна в сравнение със слабия, кокалест мъж, с когото разговаряше. Човекът имаше дълга заострена брада и бе облечен с bekeshe , тъмна хасидска 252 252 От „хасидизъм“, мистично движение в юдаизма. — Б. пр. роба. Равинът усети присъствието на двамата новопристигнали мъже и се обърна на стола с доволна усмивка, грееща сред гъстата му посивяла брада.

— А! — възкликна той. — Ма shlomcha 253 253 „Как сте?“ (ивр.). — Б. р. ?

— Tov 254 254 „Добре“ (ивр.). — Б. р. — отвърна Каим.

— Влезте, влезте — каза Соломон на английски и ги прикани с енергичен жест. — Професор Нороня — произнесе той с гърленото си р , от което името прозвуча като „професоррр Норрроня“. Обърна се към седящия от дясната му страна евреин: — Нека да ви представя един свой приятел, рави Авраам Хуревиц.

Слабият мъж стана и поздрави Томаш и Каим.

— Yom tov — каза, поздравявайки с добър ден.

— Равин Хуревиц дойде да ми помогне — поясни Соломон, докато разсеяно поглаждаше бялата си брада. — Знаете ли, разгледах документите, които ми дадохте, и се обадих на някои мои приятели. Открих, че равин Хуревиц е изучавал някога текстовете на Христофор Колумб, и по-точно Книгата на пророчествата , както и дневника му. Свързах се с него и той ми каза, че е на разположение, за да ни даде необходимите разяснения.

— Чудесно — одобри идеята Томаш с благодарност, без да сваля очи от Хуревиц.

— Но ми се струва, че преди това трябва да направим един малък увод. — Соломон Бен-Порат изгледа Томаш с любопитство. — Професор Нороня, извинете за въпроса, но какво знаете за Кабала?

— Ммм… много малко, предполагам — каза той, като се приготвяше да си води записки върху онова, което щяха да му кажат. — Имам някаква обща представа, но нищо по-конкретно, за първи път се сблъсквам с Кабала в проучванията си.

— Right — съгласи се Соломон, произнасяйки rrright , с обичайното гърлено р . — Професор Нороня, Кабала съдържа символичния ключ към мистериите на вселената, в чийто център е Бог. Изразът Кабала идва от глагола lecabel , тоест „получавам“. С други думи, намираме се пред система на предаване и приемане на познание, интерпретативен метод, средство за декодиране на света, ключ, който позволява да се приобщим към идеите на Неизразимия. — Соломон говореше с голямо красноречие, с дълбок и провлачен глас, сякаш беше Мойсей и се готвеше да обяви Десетте божи заповеди. — Казват, че Кабала датира от времето на първия човек, Адам. Други свързват древното учение с патриарха Авраам, макар че има и мнозина, които сочат Мойсей, предполагаемият автор на Тората, или Петокнижието, като един от първите кабалисти. Но доколкото знаем, това мистично познание е започнало да се систематизира по-късно. — Сниши тон и заговори доверително: — За да ви улесня, професоре, хронологичните ми препратки ще са съобразно вашата, християнска ера. — Той се изправи. — Първите свидетелства за съществуването на систематизирано кабалистично учение датират от I век преди Христа; през вековете системата преминава през седем фази. Първата е най-дълга и продължава до X век. Този първоначален етап е белязан от медитацията като средство за достигане на духовен екстаз, който ни позволява да се приобщим към Божите мистерии; кабалистичните съчинения от този период описват висшите нива на съществуването. Втората фаза е между 1150 и 1250 година; системата се развива предимно в Германия и се характеризира с прилагането на абсолютен аскетизъм, като мъдрецът се отказва от светските неща и практикува краен алтруизъм. Следващият етап продължава до началото на XIV век и отбелязва раждането на пророческата Кабала, благодарение най-вече на работата на Авраам Абулафия. През този етап се развиват и методите за прочит и интерпретация на мистичното съдържание на светите текстове, с въвеждането на староеврейските букви и имената на Бог. Четвъртата фаза обхваща целия XIV век и е в основата на най-значимата мистична творба на кабализма — Sefer HaZohar , или Книга на сиянието . Този изключителен текст се появява на Иберийския полуостров в края на XIII век и за неин автор се приема Моше бен Шем Тов де Леон.

— За какво става въпрос?

— В Книга на сиянието ли? Това е книга за Сътворението и скритото значение на тайните на Бога и вселената. — Прокашля се, готов да продължи разказа си. — Та, петият етап започва на Иберийския полуостров със забраната на юдаизма в Испания през 1492 и Португалия през 1496 година. Най-известният представител на кабалистичната традиция от този период е Исаак Лурия, който, търсейки мистично обяснение за преследванията, предлага теорията за изгнанието, приближавайки Кабала до месианството, с надеждата за общо избавление. Затова и шестата фаза, между XVII и XVIII век, е белязана от псевдомесианството, което въвежда немалко заблуди и отваря път към седмата и последна фаза на хасидизма, идващ от Източна Европа, появил се като отпор на месианството. Хасидското движение, оглавено от Израел Баал Шем Тов, подпомага популяризирането на Кабала, която престава да бъде толкова херметична и елитарна, и прави общодостъпни идеите ѝ.