Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— А как ще познаете Месията? Как ще разберете, че именно той е Месията, а не някой самозванец?

— Знакът, че Месията е истинският Месия е именно възстановяването на Храма.

— Но тук са джамията „Ал Акса“ и Куполът на скалата — каза, сочейки към ислямските сводове зад стената. — За да издигнете Третия храм, ще трябва да срутите „Ал-Акса“, която е една от трите най-големи светини за исляма, както и всичко, което се намира тук. Харам аш Шариф е свещено място за мюсюлманите. Как смятате, че ще реагират те на това?

— Въпросът ще бъде разрешен от Господ и от Неговия пратеник, Месията.

Португалецът се смръщи скептично.

— Ще видим — каза той. Погледна към хълма Мория и кимна нататък. — Каим, обяснете ми, защо при толкова хълмове тук и евреи, и мюсюлмани сте избрали точно един и същи хълм за свещено място?

— Отговорът на този въпрос се крие в историята. Римляните прокудили евреите от Йерусалим и предприели жестоки гонения срещу християните. Но през IV век от християнската ера император Константин се покръстил и станал християнин. Майката на Константин, Елена, дошла в Йерусалим и наредила да бъдат построени първите християнски църкви по местата, свързани с живота на Христос. Йерусалим възвърнал славата си. През 614 година персийска войска нахлула по тези земи и с помощта на юдеите унищожила християните. Византия завладяла Палестина през 628 година, в същата година, в която армия, водена от Мохамед, покорила Мека, възвестявайки появата на нова религиозна сила, исляма. Десет години по-късно, вече след смъртта на Мохамед, наследникът му халиф Омар разбил византийците и завзел Палестина. И понеже ислямът признавал Авраам и Стария завет, за неговите последователи Йерусалим също бил свято място. Нещо повече, мюсюлманите смятали, че Мохамед се е възнесъл тъкмо от Even ha-Shetiyah , камъка, на който Авраам едва не принесъл сина си в жертва и върху който юдеите били издигнали своите два храма. Мюсюлманите събрали останките, разхвърляни от римляните из хълма Мория, и построили тук своите светилища, Куполът на скалата през 691 г. и джамията „Ал Акса“ — през 705, и двете в пределите на свещеното място Харам аш Шариф. — Махна с ръка, сочейки хълма зад Стената на плача и златния купол, който светеше на слънцето, сякаш бе царска корона на Стария град. — Християните и юдеите нямали право да посещават това място, изградено на хълма Мория, но били оставени да живеят в Йерусалим. Последвал период на относително толерантно съжителство до XI век, когато мюсюлманите променили политиката си и забранили достъпа на християни и евреи до Йерусалим. И това било само началото на проблемите. В отговор християнска Европа предприела кръстоносните походи. Християните отвоювали Йерусалим и стигнали дотам, че дори основали религиозен орден е името на Храма.

— Бедните рицари на Христос и Храма на цар Соломон.

— Точно така. Рицарите от Ордена на Храма, известни също като тамплиери. Те се настанили тук, в Харам аш Шариф, и се заели да правят разкопки. Знае се, че намерили ценни реликви, но не се знае точно какви. Някои говорят, че открили Ковчега на Завета и свещения потир, от който Христос отпивал на Тайната вечеря и в който събрали кръвта му, докато умирал в агония на кръста.

— Свещения Граал.

— Да. Някои казват, че Свещената плащеница, покрова, в който било завито тялото на Христос след разпятието, също била намерена от тамплиерите. Това са тайни, които нямат отговор и до днес, но които са допринесли за превръщането на хълма Мория в митично място и за християните.

Двамата мъже се бяха приближили до мястото за молитва. Останаха загледани във вярващите, които миеха ръцете си в леген, съсредоточени в пречистването, преди да отидат да се помолят пред Стената, разделени от mechitzah 248 248 Разделение на вярващите по пол; преградата, която ги дели. — Б. р. на мъжка половина, отляво, и женска. Застанали пред стената, мъже от едната страна и жени — от другата, поклащаха глава и тяло в ритмична молитва, понякога с книга в ръцете.

Двамата направиха малка обиколка и излязоха откъм северния край на площада, поеха по „Хашалшелет“ на ъгъла с библиотеката „Халиди“ и продължиха по улица „Давид“. Минаваше два часът и усетиха глад. Каим заведе госта си в един ресторант в тихия Еврейски квартал. Ядоха houmous , направен от кайма върху пастет от нахут, с чесън и лимон, и tabuleh , смес от жито с малки парченца джоджен, магданоз, лук, домат и краставица с олио и лимон; за основно ястие си поръчаха kebabs 249 249 „Кебап“. — Б. р. върху pita 250 250 „Питка“. — Б. р. , подправени с лют сос harif , което израелецът поля с местно червено вино, едно тежко Kibbutz Tsora , докато Томаш предпочете да опита еврейската бира Maccabee . Каим поясни, че за разлика от мюсюлманите, на евреите се разрешава да пият вино; на празника Пурим например се препоръчвало да пият алкохол до пълно опиянение, състояние, в което повече не можели да разграничават добрия герой от злия в историята за Естир. За десерт португалецът опита една baklawa , сладкиш от тънки кори с орехи и шам фъстък, потопени в мед, докато Каим предпочете halvah , сладкиш, направен от сусамово семе. Завършиха обяда с katzar , силно кафе, сервирано в медни филджанчета.