Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Интересен начин да се опознае историята на една страна — каза равинът с усмивка. — Чрез неправилните решения.

— Малки каузи, големи резултати — отбеляза Томаш.

Равинът постави ръка на рамото на Каим и погледна португалеца.

— Нашият еврейски принц е потомък на едно от най-авторитетните сефарадски семейства от Португалия. — Обърна лице към протежето си. — Нали така, Каим?

— Да, господине.

— Как са се казвали твоите предци? — заинтересува се Томаш.

— Португалското име ли да ви кажа или еврейското?

— И двете.

— Семейството ми е приело името Мендеш, но всъщност са се наричали Наси. Години след началото на гоненията в Лисабон моите предци избягали в Холандия, а после в Турция. Матриархът на фамилията Грасия Наси използвала влиянието на турския султан и многобройните му търговски контакти, за да помогне на „новите християни“ да избягат от Португалия. Дори организирала търговски бойкот срещу страните, които преследвали евреите.

— Госпожа Грасия Наси е много почитана сред народа ни — добави равинът. — Поетът Самуел Уске ѝ е посветил книга на португалски, Consolaçam às Trubulaçõens de Ysrael , „Утеха за несгодите на Израел“. Той я нарича „сърце на своя народ“.

— Племенникът на Грасия, Жозе Наси, също избягал от Лисабон в Истанбул — каза Каим, подхващайки наново разказа. — Жозе станал прочут банкер и държавник, приятел на европейските монарси и съветник на султана. Жозе и Грасия поели контрола над Тивериада в Израел, подканяйки и други евреи да се установят тук.

Томаш се усмихна.

— Тоест намеквате, че двама португалски евреи, ваши предци, са започнали кофликта в Близкия изток?

Двамата израилтяни също леко се усмихнаха.

— Нещата могат да бъдат видени и по този начин — каза Каим, поглаждайки къдравата си брада. — Аз предпочитам да мисля за тях като за инструменти в Божиите ръце, допринесли за връщането ни в Обетованата земя.

— Вие не знаете най-любопитното — намеси се равинът. — Жозе Наси станал толкова богат, че и до ден днешен за него се говори като за еврейски цар. — Вдигна пръст. — Бил е „цар“ и защото думата nassi означава „цар“ на староеврейски. — Погали косите на Каим. — И тъй като Каим е потомък на Жозе Наси, аз го наричам „еврейски принц“.

— Ето нещо, за което Португалия може само да съжалява — отбеляза Томаш. — Представете си какво можехме да постигнем, ако семейството на Каим беше останало в Португалия.

Соломон погледна към големия стенен часовник в библиотеката.

— Както и много други семейства като неговото — отбеляза тъжно. Въздъхна дълбоко и добави. — Но ние все говорим и говорим, без да сме стигнали до предмета на нашата среща, нали?

Томаш прие това като покана и извади свитък ксерокопия от чантата си.

— Добре — каза той. — Както ви уведомих по телефона, нуждая се от помощ, за да анализирам тези документи. — Остави свитъка на масата и го побутна към равина, като привлече вниманието му към един лист, който отдели встрани. — Този документ заслужава специален интерес.

Соломон си сложи очилата и се наведе над листа, изучавайки буквите и знаците, изписани върху него.

— Какво е това? — попита равинът, без да отделя поглед от листа.

— Подписът на Христофор Колумб.

Старият евреин поглади замислено гъстата си бяла брада; махна очилата от лицето си и се вгледа в Томаш.

— Подписът си го бива — беше коментарът му.

Португалецът поклати утвърдително глава.

— И на мен така ми се стори — каза. — Мислите ли, че има кабалистично значение?

Соломон пак си сложи очилата и отново разгледа листа.

— Възможно е, възможно е — съгласи се след малко. Остави копието на масата, поглади тънките си устни с пръсти, обмисляйки възможните тълкувания на загадъчната структура от букви и знаци, и въздъхна. — Трябват ми няколко часа, за да направя справка в книгите, да поговоря с приятели и да изследвам по-обстойно този подпис. Погледна към стенния часовник. — Сега е единадесет часа… ммм… да видим… разходете се и елате отново… ами… към пет следобед, става ли?

— Разбира се.

Томаш стана и равинът направи знак на Каим.

— Каим ще дойде с вас. Той е добър екскурзовод и ще ви разведе из Стария град. — Махна с ръка за довиждане. Lehitra 'оt .

И забравил на мига за двамата мъже, сякаш се бяха стопили във въздуха като призраци, старият кабалист се потопи в мистерията на подписа на Христофор Колумб.