Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— А, да. Защото според християнския календар, те са напуснали полуострова към края на XV век.

— Вероятно, но ние се ръководим от нашия календар. — Отпи глътка вода. — Ако не се лъжа, прогонените сефарадски евреи били около четвърт милион души. Напуснали Иберийския полуостров и се пръснали из Северна Африка, Отоманската империя, Южна Америка, Италия и Холандия.

— Вижте — прекъсна го Томаш. — Спиноза е потомък на португалски евреи, семейството му е избягало в Холандия.

— Да — потвърди равинът. — Сефарадите били много начетени люде, може би евреите с най-много знания по онова време. Те първи отишли да живеят в Щатите и до днес се смятат за най-престижното еврейско разклонение.

Португалският историк облегна лакътя си на масата и подпря глава.

— Прогонването на евреите е трагичен факт, навярно едно от най-големите безумства, извършени в Португалия — възкликна той. — И не само заради хуманитарната страна на въпроса. Прокуждането им е пряко свързано с упадъка на страната.

Соломон Бен-Порат видимо се оживи.

— В какъв смисъл?

Томаш го изгледа внимателно.

— Кажете ми нещо. Какво, според вас, прави човека или страната богати?

— Ммм… парите, предполагам. Който има пари, е богат.

— Изглежда логично — съгласи се Томаш. — Преди няколко години в Португалия се появи книгата Богатство и бедност на нациите , написана от един харвардски професор, в която богатството се дефинира по различен начин. Например дали Саудитска Арабия е богата страна? Въз основа на вашето определение тя е богата, защото има много пари. Но когато в Саудитска Арабия трябва да построят мост, какво правят? Викат немски инженери. Когато искат да купят кола, къде отиват? В Детройт, в Съединените американски щати. Когато решават, че имат нужда от мобилен телефон, обръщат се към Финландия. И така нататък. — Томаш направи въпросителен жест към равина. — Но бихте ли ми казали, какво ще стане в деня, когато петролът свърши?

— Когато свърши петролът ли?

— Да. Какво ще се случи със Саудитска Арабия, когато свърши петролът?

— Знам ли — разсмя се равинът. — Отново ще обеднеят, предполагам.

Томаш бързо насочи показалец към него.

— Точно така. Отново ще обеднеят. — Разтвори ръце, сякаш говореше за нещо очевидно. — Следователно онова, което прави една страна богата, не са парите. Това е знанието. И благодарение на знанието тя прави пари. Може да нямам петрол, но ако знам как се строят мостове и произвеждат автомобили, и разбирам от мобилни телефони, значи съм способен да натрупам богатство по един сигурен начин. И точно това прави един човек или една страна богати.

— Разбирам.

— Какво е станало в Португалия по времето на Великите географски открития? Страната се е отворила към нови познания. Принц Енрике събрал велики за своето време умове, португалци и чужденци, които се заели да изобретяват нови навигационни инструменти, да строят нови кораби, да усъвършенстват оръжията, да напредват в картографията, с една дума, била епоха на небивал интелектуален подем. Много от тези португалци и чужденци били християни, но не всички.

— Някои били евреи…

— Абсолютно вярно. Имало е евреи сред онези, които са подготвили Откритията и някои от тях са изиграли много важна роля. Те донесли нови знания на страната, отворили вратите, установили контакти, намерили спомоществователи, определили насоките на развитие. Докато кастилците преследвали евреите, португалците им предлагали подслон. Но в края на XV век нещата започнали да се променят. „Католическите крале“ изгонили евреите от Испания през 1492 г. и мнозина потърсили убежище в Португалия, под протекцията на крал дон Жоао II. Проблемът е, че неговият наследник, крал дон Мануел I, хранел надежди да стане крал на целия Иберийски полуостров и да превърне Лисабон в столица, поради което правел всичко възможно да се хареса на „католическите крале“. Една от най-важните стъпки, които предприел в тази насока, била женитбата му с една от дъщерите на „католическите крале“, така че да улесни вероятното сливане на династиите, но самата годеница, фанатизирана католичка, поставила условие, за да може бракът да се осъществи.

— Поискала да бъдат прогонени евреите — отгатна равинът.

— Точно така. Не искала евреи в Португалия. В нормални условия дон Мануел не би приел условия от годеницата и „католическите крале“. Но това не била обичайна ситуация. Португалският крал искал да стане крал на целия Иберийски полуостров. Поставен пред условието, наложено му от годеницата, и притиснат от португалската църква, дон Мануел отстъпил. Опитал все пак да се измъкне. Вместо да прогони евреите, замислил да ги покръсти насила. Предприел огромна акция през 1497 г., в резултат на която били покръстени седемдесет хиляди португалски евреи. Но повечето от така наречените „нови християни“ продължили тайно да изповядват юдейската си религия. През 1506 година било извършено първото клане на евреи в Лисабон, погром, осъществен от невежото простолюдие, в който загинали две хиляди души. Такива акции били нещо обикновено в Испания, където липсата на толерантност била масово явление, но не и в Португалия. Резултатът бил катастрофален. Евреите се разбягали от страната, отнасяйки със себе си ценно съкровище: своите знания, своето любопитство, своя изобретателен ум. Тази първа стъпка била последвана през 1540 година от установяването на Инквизицията в Португалия; терорът станал тотален четиридесет години по-късно, когато така жадуваното от дон Мануел сливане на династиите най-сетне се осъществило, но с испанците като владетели. Испания наложила още по-мракобесни и радикални методи. Португалия останала затворена за влиянието отвън и за знанието. Научните текстове били забранени, образованието и възпитанието били изцяло контролирани от Църквата, страната потънала във фанатизирано невежество. Със забраната на юдаизма Португалия навлязла в период на упадък, от който успяла да се възстанови само частично.