Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Беше хладно и сухо на зазоряване, макар че слънцето беше безжалостно към тези, които имаха неблагоразумието да излязат навън гологлави. Тълпи от хора слизаха по широките стълби и се стичаха към голямата порта като лакоми мравки, налетели на капка мед, прииждайки под внимателния и бдителен поглед на мъжете с маслиненозелени униформи и каски. Войниците на ЦАХАЛ 241 241 Въоръжени сили на Израел. — Б. р. спираха ту един, ту друг минувач за проверка на документи и пребъркваха торбите с М-16, полюшващи се на рамото им, като че с пренебрежение към оръжието, макар всички да знаеха, че това е само поза. Тълпата около монументалната врата към Дамаск беше неспокойна, гъсти талази се носеха към голямата порта, заобикаляйки амбулантните сергии с плодове и зеленчуци и сладки симиди; мърморейки неразбираеми думи, кълнейки, хората се бутаха и притискаха едни в други и Томаш се оказа заклещен сред множеството, което го заобикаляше с миризма на пот на идващи отдалече люде, за да пазаруват или да се помолят на Аллах в голямата джамия „Ал Акса“. Понесен от течението, което го влачеше към голямата северна порта на древния Йерусалим, той вдигна глава и видя двама израелски войници върху портата за Дамаск, взиращи се в тълпата от бойниците по стената, оглеждайки внимателно всяка човешка фигура, една по една, опитвайки се да открият знаци, които будеха тревога.

Човешкият поток го завлече до голямата порта, но пътят се стесни, спускайки се между ниските къщи на Мюсюлманския квартал. Томаш имаше усещането, че е понесен от водни талази, без да може да устои на страшната им сила, оставяйки се на прилива да го носи из тясната, изпълнена с гълчава улица посред магазини за сувенири и сергии с портокали, банани и фурми, с бурканчета бадеми и черни маслини.

Пътят внезапно се разклони на три и множеството, прииждащо откъм портата за Дамаск, се отля в няколко пълноводни ръкава. Томаш потърси с поглед името на улиците; отдясно беше „Соук Кан Ел-Зеит“, по която се виждаха малки хлебарници, сладкарници и бакалии, а тази отляво имаше табела, насочваща към Индийския хоспис и Вратата на цветята. Направи справка в картата и взе решение; интересуваше го средната и затова продължи напред, на юг. Мина под сграда, която образуваше свод над улицата, и се спусна по лекия наклон, докато се озова пред ново кръстовище. На ъгъла се издигаше комплексът на Австрийския хоспис, а в уличката, която тръгваше наляво, ясно се четеше името ѝ, изписано върху една стена на еврейски, арабски и латински.

Виа Долороса. Кръстният път на Исус към Голгота.

Томаш не беше религиозен, но в този момент си представи приведената фигура на Исус, понесъл кръста на гръб из тясната уличка, ограден от римски легионери; видя струйките кръв, които се стичаха по главата му и капеха по камъка. Образите на това място възникваха спонтанно, беше виждал толкова картини, възпроизвеждащи съдбовния път, че щом стъпи тук и прочете Виа Долороса, съзнанието му се изпълни с видения, проследяващи събитията отпреди две хиляди години.

Картата му показваше, че трябва да прекоси целия Стар град по дългата улица пред него. Свърна по „Ел Вад“, откъдето започваше Виа Долороса, мина през „Йешиват Торат Шаим“ и продължи напред, оставяйки зад себе си улицата, която Христос беше изкачил в последните часове от живота си. На първото кръстовище вляво войници на Цахал бяха издигнали контролно-пропускателен пункт и следяха достъпа до „Бар Кук“, тясната улица, която водеше към свещеното място Харам аш Шариф и джамията „Ал Акса“, преграждайки пътя на всички, които не бяха мюсюлмани; явно там се провеждаше религиозна церемония, която никой не трябваше да смущава. Притисната от сградите, образуващи многобройни тунели и сводове, „Ел Вад“ беше защитена от слънцето; духаше прохладен бриз и Томаш настръхна от студ, докато с бърза крачка минаваше през сенчестата улица, без да обръща внимание на многобройните магазинчета, продаващи какво ли не, хвърляйки само бегъл поглед към медните и бронзови съдинки, струпани по вратите им. След като мина край Хамам Ел Аин, зави към Решов Хашалшелет по посока на Арменския квартал, но на ъгъла с медресето „Тащамурия“ свърна наляво и влезе в Еврейския квартал.

Гълчавата от арабските улици беше заместена от нещо съвсем различно; улиците бяха по-широки и открити и цареше почти пасторално спокойствие; не се виждаше жива душа, чуваше се само веселото чуруликане на птиците и кроткото прошумоляване на короните на дърветата, поклащани от вятъра. Посетителят разпозна улица „Шоней Халахот“ и потърси номера на вратата. До звънеца блестеше позлатена табелка с надпис на иврит и отдолу, с по-дребни букви, на английски: The Kabbalah Jewish Quarter Center 242 242 „Кабалистичен център на Еврейския квартал“ (англ.). — Б. р. . Натисна черното копче и ясният звън огласи вътрешността на сградата. Чу стъпки и вратата се отвори; младо момче с кръгли очила и рядка тънка брада го изгледа въпросително.