Айрис Джоансен - Лицето на измамата

Новак поклати глава.

— Ти поиска най-добрия. Тя е най-добрата. Но вероятно няма да ти бъде лесно да се разбереш с нея. Изключително заета е и работи предимно върху случаите с изчезнали деца.

Джон само отбеляза:

— Парите обикновено действат убедително.

— Едва ли обаче означават чак толкова много за нея. Тя би могла да изкарва много повече, ако бе приела някоя от поканите за работа в университет, вместо да я кара така на свободна практика. Живее под наем в къща в Морнингсайд, близо до центъра на Атланта, а в гаража отзад си е направила лаборатория.

— Може би от университета не са й направили предложение, на което да не може да откаже?

— Възможно е. Те не са от твоя ранг. — Адвокатът повдигна вежди. — Доколкото виждам, нямаш желание да ми кажеш какво ще искаш от нея?

— Не! — Новак имаше репутация на почтен човек и вероятно можеше да му се довери, но Логан не желаеше да поема излишни рискове. — Сигурен ли си, че тя е единствената?

— Тя е най-добрата. Казах ти, че… Какво всъщност те притеснява?

— Нищо.

Това не бе истина. Перспективата да избере точно Ив Дънкан го притесняваше много. Тя вече бе жертва. Не искаше да я излага отново на риск.

Защо се колебаеше? Трябваше просто да свърши тази работа, независимо кой и колко щеше да пострада. Решението вече бе взето. Самата Ив Дънкан го бе направила вместо него, тъй като се бе изкачила на най-горното стъпало в своята професия, а той непременно трябваше да се възползва от уменията на най-добрия.

Дори това да й струваше живота.

Кен Новак хвърли дипломатическото си куфарче на седалката и включи мотора. Едва изчака да стигне до края на дългата алея и да излезе през портата, за да вземе телефона и да позвъни в Министерството на финансите.

Докато чакаше да го свържат с Тимуик, погледът му се плъзна към океана. Някой ден и той щеше да си има къща като тази на Логан на „Севънтийн Майл Драйв“. Онази в Кармел беше модерна и луксозна, но не можеше да се сравнява с великолепието тук. Логан бе започнал с една миниатюрна компания и я бе превърнал в гигант. За това му бяха необходими само упорит труд и безскрупулността да продължава напред на всяка цена. Сега имаше всичко. Новак работеше за него от три години и му се възхищаваше безкрайно. Понякога дори го харесваше. Логан можеше да включи чара си, когато…

— Новак?

— Точно излизам от дома на Логан. Мисля, че се е спрял на Ив Дънкан.

— Мислиш или си сигурен?

— Попитах го дали иска аз да се свържа с нея. Каза, че сам щял да се заеме.

— Не ти ли каза защо му е нужна?

— Не.

— Ами ако става дума за нещо лично?

Това пробуди интереса на адвоката.

— Възможно ли е да е нещо лично?

— Не знаем. Според информацията, която имаме от теб, напоследък той се интересува от какво ли не. Може и нарочно да те обърква.

— Възможно е. Но ти очевидно не си на такова мнение, щом ми плащаш такива царски суми.

— Ще получиш и още, ако ни дадеш нещо, което да използваме срещу него. Той събра прекалено много средства за републиканската партия през последните шест месеца, а до изборите остава малко.

— Поне президентът е демократ. Популярността на Бен Чадборн е нараснала отново този месец. Мислиш ли, че Логан иска да направи всичко възможно републиканците да спечелят отново? Та те могат да го направят и без него.

— Но може и да не успеят. Трябва да го спрем!

— Не можем ли да го хванем с нещо друго?

— Не. Абсолютно чист е.

Това не изненада Новак. Бе разбрал, че Логан е прекалено умен, за да попадне в някакъв капан.

— Явно разчиташ на мен?

— Не само. Имаме и други източници.

— Но никой от тях не е така близо до него.

— Казах, че ще ти бъде платено добре.

— Смятам да заменим парите с възможността да стана заместник-губернатор на щата.

— Знаеш, че затова поддържаме Данфорд.

— Той обаче не ви е помогнал толкова, колкото аз.

Настъпи мълчание.

— Донеси ми необходимата информация и ще помисля по този въпрос.

— Ще се постарая.

Кен затвори телефона. Беше се оказало по-лесно, отколкото очакваше. Тимуик трябва наистина да е здраво притеснен от наближаващите президентски избори. Демократи или републиканци, всичките бяха едни и същи. Усладеше ли им се веднъж властта, така се пристрастяваха към нея, че все гледаха да стигнат до „Севънтийн Майл Драйв“.

В този момент дворецът в испански стил на Логан отново се разкри пред погледа му. Логан не беше политик; той беше нещо рядко — истински патриот. Беше републиканец, но Новак го бе чувал да хвали и президента-демократ за преговорите с Йордания преди три години.