Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— Боже мой! Какъв мил човек си само — промълви Кен Новак. — Струва ми се, че тази жена има основателна причина да изглежда леко разстроена. През онази нощ бе екзекутиран убиецът на нейното момиченце.

— В такъв случай тя би трябвало да танцува от радост и сама да натисне спусъка. Аз поне бих постъпил точно така, а не да умолявам губернатора да отложи екзекуцията.

— Фрейзър бе осъден заради убийството на Теди Саймс. Беше заловен почти на местопрестъплението, преди да е успял да скрие тялото. Той обаче призна, че е убил още единайсет деца, в това число и Бони Дънкан. Разказал такива подробности, че не оставил никакво съмнение във вината си. Но не разкрил къде е заровил телата.

— Защо?

— Не знам. Побъркано копеле. Дори отказал да обжалва смъртната си присъда. Това направо влудило Ив Дънкан. Не искала да го екзекутират, преди да каже къде е дъщеря й. Страхувала се, че никога няма да я намери.

— И намерила ли я е?

— Не. — Новак взе дистанционното и натисна пауза, за да застопори кадъра. — Това е Джо Куин. Богати родители, Харвардска диплома. Всички очаквали да се захване с право, но вместо това той отива във ФБР. Работил е по случая на Бони Дънкан заедно с полицията в Атланта, а сега е детектив там. Двамата с Ив Дънкан са се сприятелили.

По онова време Куин изглеждаше около двайсет и шест годишен. Четвъртито лице, широка уста и интелигентни кафяви очи.

— Само приятели?

Кен кимна.

— Може и да е лягала с него, но нямаме доказателства. Преди три години е била свидетелка на сватбата му. През последните осем години е имала една-две връзки, но нищо сериозно. Същинска работохоличка, а това пречи. — Погледна многозначително към Логан. — Не съм ли прав?

Без да обръща внимание на намека, Джон погледна към доклада върху бюрото си.

— Майката наркоманка ли е?

— Вече не. Отказала се е преди години.

— Ами Ив Дънкан?

— Никога не е вземала дрога. Което си е истинско чудо. Май всички около нея са смъркали или са се боцкали. Майка й била незаконно дете и родила Ив на петнайсет. Живеели с държавни помощи в един от най-ужасните квартали. Ив ражда Бони на шестнайсет.

— Кой е бащата?

— Не е написала името му върху удостоверението за раждане. Очевидно той не е искал детето. — Натисна бутона и записът продължи. — Ето снимката на момиченцето. Си Ен Ен изстиска докрай тази история.

Бони Дънкан беше с тениска с Бъгс Бъни, сини дънки и маратонки. Червените й коси се пилееха на диви къдрици, а нослето й бе покрито с лунички. Цялата сияеше от радост и дяволитост.

Логан усети, че му прилошава. Що за свят беше това, щом някой бе способен да убие такова дете?

Новак бе вперил поглед в лицето му.

— Какво ще кажеш?

— Превърти напред.

Адвокатът натисна бутона и върна отново сцената пред затвора.

— На колко години е била Дънкан, когато са убили детето?

— На двайсет и три. Момиченцето е било на седем. Фрейзър бил екзекутиран две години по-късно.

— А тя изкукала и я обсебили костите.

— Не, по дяволите — тросна се Кен. — Защо си толкова груб?

Логан го изгледа.

— А ти защо я защитаваш така разгорещено?

— Защото… защото не й липсва характер, затова!

— Възхищаваш ли й се?

— От главата до петите — отвърна Новак. — Можела е да даде детето за осиновяване или да направи аборт. Вместо това го е задържала. Можела е да живее от държавни помощи като майка си и да тръгне по нейния път. Вместо това денем давала бебето в държавни ясли и работела, а нощем учела задочно. Почти била завършила колежа, когато Бони изчезнала. — Погледна към екрана. — Това е можело да я убие или да я изпрати обратно там, откъдето е дошла, но тя не се предала. Върнала се в училище. После защитила степен по изобразителни изкуства в щата Джорджия. Има и удостоверение за компютърен специалист по възрастова прогресия в Националния център за изчезнали и експлоатирани деца в Арлингтън, Вирджиния. Носител е на една от най-високите степени за реставрация на лица с глина. Обучавала се е при двама от най-добрите скулптори в тази област.

— Силна жена — промърмори Логан.

— И умна. Занимава се със съдебна скулптура и възрастова прогресия, както и с компютърна съпоставка. Малцина са специалистите във всички тези области. Видя извадката от „60 минути“ за това как е възстановила лицето на онова дете, което била открито в някакво тресавище във Флорида.

Джон кимна.

— Беше невероятно. — Погледът му се върна към екрана. Високото слабо тяло на Ив Дънкан беше облечено в дънки и шлифер и изглеждаше плашещо крехко. Дългата до раменете й червеникавокестенява коса бе съвсем мокра и ограждаше бледо овално лице, излъчващо отчаяние. Кафявите очи зад очилата с тънки телени рамки отразяваха същата безутешност и мъка. Логан отмести поглед. — Можем ли да намерим някой друг, също така добър?