Джон Коннолли - Жътварите

Краят на дългото чакане най-сетне дойде през една гореща и тиха августовска нощ. Събуди го скърцането на дъските пред стаята. Навън бе тъмно, струваше му се, че не е спал много. Не разбираше как са успели да се приближат така близо, без да вдигнат шум. До втория етаж се стигаше единствено по разклатено външно стълбище от дясната страна на сградата. Луис винаги заключваше металната врата там по изрично нареждане на г–н Васич, а ключалката беше качествена. В същото време не се изненада, че в крайна сметка са го намерили. Гейбриъл предрече, че точно така ще стане, и той повярва на думите му. Измъкна се безшумно от леглото, както беше само по боксерки, и грабна оставения до възглавницата пистолет. Вратата се отвори с трясък от ритник. На прага стоеше възпълен мъж с кръгла глава, зад него надничаше друг — по-дребен и много слаб.

По-едрият държеше пистолет с дълга цев, обаче Луис го изпревари. Ръцете му трепереха, но това не беше страх, а мощният прилив на адреналин.

— Хей, момче, шубето ти работи, а? — ухили се човекът на вратата. — Имаш патлак, ама не е лесно да претрепеш човек ей така, нали…

Не успя да довърши и в гърдите му зейна дупка, от която бликна тъмна кръв. Луис пристъпи напред и вторият куршум попадна във врата на Григс. Той рухна назад и повлече със себе си Олдърмън. Ректор успя да се задържи прав и стреля веднага, но неточно — малокалибреният куршум се заби в рамката на прозореца някъде вдясно. Ръката на Луис вече не трепереше и следващите три попадения описаха почти равностранен триъгълник в центъра на Олдърмъновия торс. Дребният мъж изпусна оръжието, залитна назад и се опря на стената. Оттам успя да направи крачка — две, сетне краката му се подкосиха и той се свлече на пода. Изпъшка, болката бе непоносима. Опита да излази встрани, като се отблъскваше с крака от трупа на Григс. Луис пристъпи и изстреля последния си куршум. Олдърмън не помръдна повече.

Младежът дишаше тежко, сърцето му биеше лудо. Върна се в стаята и се облече. Прибра нещата си, което отне секунди — чантата му беше готова много отдавна. Знаеше, че ще дойде този миг, очакваше го и за да оцелее, ще трябва да изчезва на секундата. Презареди пистолета, като си помисли, че онези може и да не са дошли сами. Прекрачи труповете и пое към стълбата. Отвори вратата и се заслуша в шумовете на нощта, оглеждайки двора отвън. Беше тъмно и тихо. Отсреща стоеше очукан форд с отворени врати, но в него нямаше хора.

Изтича надолу по стълбището, сви зад ъгъла и тутакси получи силен удар в лицето. Падна на земята, зашеметен от болката, а от носа му шурна кръв. Опита се да вдигне ръката с пистолета, но нечий крак в тежка обувка я настъпи, подметката се завъртя и притисна и пръстите му. Тогава изпусна оръжието. Силни ръце го хванаха и го изправиха на крака, след като нечия длан го тласна назад, Луис се препъна в долното стъпало на стълбището и без да иска, седна на него. Едва сега видя нападателя. Беше бял мъж, висок над метър и осемдесет, здрав като бик и подстриган късо като ченге или военен. Само че носеше черен костюм, черна вратовръзка и бяла риза. По яката й тъмнееха петънца. Сигурно бяха от неговата кръв.

От мрака излезе Гейбриъл.

Очите на Луис сълзяха и той ужасно се страхуваше да не помислят, че плаче.

— Онези са мъртви — каза на глас.

— О, да — отвърна белокосият мъж. — Друго не съм и очаквал.

— Значи сте ги проследили?

— Просто ме информираха, че тръгват насам.

— И не ги спряхте?

— Имах пълна вяра в теб. И се оказах прав, нали? Нямаше нужда от чужда помощ. Отлично се оправи и сам.

В това време някъде на юг зареваха сирени. Пристигаха ченгетата.

— Колко време според теб ще е нужно на полицията да те залови? — запита Гейбриъл. — Ден? Два?

Луис премълча.

— Значи предложението ми е все още валидно — продължи мъжът. — Дори с още по-голяма готовност от моя страна след успешната демонстрация на твоите умения. Е, какво избираш? Газовата камера в „Сан Куентин“ * или мен? Хайде, побързай, че времето лети.

Луис гледаше възрастния мъж изпитателно, в главата му се въртяха куп въпроси. Беше се оказал на точното място в точния миг. Вече бе ясно, че е проверявал качествата му — ще се справи ли с онези двамата. Възможно ли е обаче сам да е оркестрирал разигралия се преди минути инцидент? Напълно възможно. Някой все е казал на тези мъже къде да го намерят. Може би са го следили през цялото време. Може да е било и съвпадение.