Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Прекоси с бързи крачки жълто-оранжевия интериор и се насочи към наредените край стената телефонни кабини. Вляво от последната бяха окачени телефонни указатели в метални кутии, предпазващи ги от кражба вандалщини. Висяха надолу като някакви прилепи в тъмна пещера.

Мъжът със слънчевите очила издърпа указателя „Жълти страници“. Корицата му липсваше, а страниците в средата бяха назъбени и неравни, сякаш някой ги беше дъвкал със зъби. Разлисти дебелата книга и откри раздела, който му трябваше. Пръстът му се плъзна надолу по страницата, спря близо до долния й край, главата му кимна. Вече знаеше адреса, но по стар навик предпочиташе да проверява два пъти всяка информация, с която разполагаше. Отново излезе навън, прекоси улицата в обратна посока и с бързи крачки пое покрай оградата на Медисън скуеър гардън. На Осма улица взе автобуса за другия край на града. Вътре беше претъпкано с хора и вонеше на застояла пот и мухъл. На спирката на Седемдесет и четвърта изскочи навън и измина пеш една пряка. Свърна към западната част на Сентръл парк и се насочи към реката Хъдзън. Дъждът спря, но небето си остана мрачно и все така надвиснало ниско над града. Над сградите се издигаше влажна омара.

Откри адреса от северната страна на улицата, приблизително насред пътя между Бродуей и Уест енд авеню. Докато изкачваше стъпалата от кафяв камък, ноздрите му леко се разшириха. Бутна стъклената врата с дървена рамка и влезе в малък вестибюл. Пред него се издигаше модерна и здраво заключена врата от стомана и армирано стъкло. До нея на стената имаше звънец и той решително го натисна. На табелката над бутона пишеше — „Тохуку но дожо“, а горната й част представляваше малък високоговорител.

— Моля? — разнесе се оттам тънък глас.

Мъжът със слънчевите очила се облегна на стената и каза:

— Искам да си уредя среща.

После зачака с ръка върху бравата.

— Моля, качете се. Вторият етаж вляво.

Вратата забръмча, той я блъсна и влезе.

Носът му долавяше миризмата на пот, примесен с пикантния аромат на напрежение и страх. За пръв път, откакто беше пристигнал в този град, той се почувства у дома. Прогони това чувство и бързо се заизкачва по покритите с мокет стълби.

Тери Танака говореше по телефона с Винсънт, когато в кабинета му влезе Айлин. Видял изражението на очите й, той помоли Винсънт да почака, прикри с ръка мембраната и попита:

— Какво има, Ай?

— Дойде един човек, който иска да се упражнява.

— И какъв е проблемът? Запиши го.

— По-добре сам да направиш това.

— Защо? Какво има?

— Първо, иска да те види. Второ, видях го как, ходи. Той не е ученик.

— Виждаш ли колко известни станахме — усмихна се Тери. — Онази реклама в „Ню Йорк“ беше страхотна!

Тя не отговори и той изтри усмивката от лицето си:

— Какво друго, Ай?

— Този човек ме кара да потръпвам. Очите му… — Тя сви рамене: — Във всеки случай ти се оправяй с него!

— Добре, дай му чаша чай или нещо друго… Ей сега идвам.

Тя кимна и пусна една бледа усмивка.

— Ще ми кажеш ли какво става? — бръмна в ухото му гласът на Винсънт.

Тери свали ръката си от мембраната.

— О, нищо особено. Просто Ай има резерви към някакъв клиент…

— Как е тя?

— Добре е.

— А как вървят нещата между вас?

— Знаеш ли… Все същото — изсмя се Тери. — Чакам я да каже „да“. Толкова дълго висях на колене, че скъсах вече четири чифта панталони!

Винсънт се засмя.

— Значи уговорката за довечера си остава?

— Разбира се, само да е по-рано. Довечера искам да видя Ай.

— Няма проблеми. Само още един въпрос — щеше да дойде и Ник, но…

— Как е този човек? Обади се малко преди да замине за острова… Цяло лято ли ще скитосва?

— Докато не го спипам — засмя се Винсънт. — И той си има нова мадама.

— Това е добре — рече Тери. — Точно навреме. Корените са все още много здрави, нали?

— Да — отвърна Винсънт, който знаеше отлично какво има предвид Тери. — Праща поздравите си на теб и Ай. Сигурен съм, че скоро ще се върне и ще се обади…

— Сигурно. Слушай, новият ми клиент положително ще отхапе главата на Ай, ако не тичам! Ще се видим в седем, чао!

Остави слушалката и отиде да се срещне с новия клиент.

С влизането на Тери част от напрежението напусна душата на Айлин Окура. Две неща я бяха уплашили. Първо, не чу приближаването на този човек, второ, изразът на лицето му беше необикновен. Стоеше така, както беше застанал при влизането — със сак на гърба, слънчеви очила, стиснати между палеца и показалеца на дясната ръка. Кожата на лицето и ръцете му беше твърде бяла за човек от Изтока, но след кратък поглед към разкопчаната на врата риза Айлин установи, че тялото му е с далеч по-нормален цвят. Сякаш беше преживял някаква необичайна катастрофа, вероятно експлозия, променила цвета на кожата му в откритите й части. Въпреки всичко това я безпокояха очите му, особено очите му. Приличаха на мъртви черни камъчета, пуснати на дъното на басейн със застояла вода, напълно безизразни. В момента тези очи я изучаваха с равнодушието, с което се гледа някаква незначителна проба, поставена върху стерилна повърхност и готова за дисекция. Айлин усети как отново я побиват тръпки.