Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

От очите на Со Пенг изчезна вглъбеното и замечтано изражение, той се обърна към полковника и рече:

— Страхувам се, че личните ми философски възгледи не са интересни за вас. „Мъдро слово…“ — не вярвам то да съществува. Човек не може да придобие мъдрост, ако седи в краката на някого и кротко го слуша. Човек трябва да изживее живота си, да извърши своите грешки, да почувства екстаз, когато проумее истинското значение на съществуването, защото то е различно за всеки от нас. Да пада, да става, да започва отново. Да се учи от собствения си опит. Това е начинът, друг няма.

— Но стига приказки. Днес наистина съм като бъбрива старица, може би заради времето… По време на буря ставам много словоохотлив, това може би ми помага да се отпускам. Когато бях дете, изпитвах истински ужас от мусоните…

— Е, смятам, че се представих доста подробно… Полковник, вие вероятно вече сте се запитали откъде съм, какви са културните ми корени… Баща ми беше китаец, слава богу възпитан и спокоен мандарин [7] Тук в смисъл на „истински китаец“. — Б.ред. , а не манджурец. В началото е бил дребен търговец, но благодарение на изключителните си способности скоро се превръща в уважаван бизнесмен и трийсет и три годишен емигрира в Сингапур. Но аз съм роден на континента, не тук. А майка ми беше японка… — Очите му се разтвориха и той шеговито добави: — Е, е, полковник! Не трябва да сте толкова изненадан! От време на време става и така, макар и не толкова често… Произходът на майка ми беше държан в дълбока тайна по очевидни причини. Баща ми твърдеше, че по-различните черти на лицето й се дължат на факта, че е родена в северните райони на Китай, близо до границата с Русия. Тамошните жители са със смесена кръв — монголска, манджурска и бог знае още каква.

— Нямам, точна информация и за произхода на Чонг. Може би тя самата, знае нещо, може би не. Никога не сме разговаряли по този въпрос. Някой ден може би сама ще ви разкаже всичко, което й е известно. Но това са неща, които засягат само вас двамата. Аз самият съм убеден, че произходът й няма особено значение, тъй като тя е възпитана и израснала тук.

— Когато човек може да види матрицата, в която е бил обработен един скъпоценен камък, той несъмнено ще придобие по-пълни впечатления и за качествата на този камък — поклати глава старецът — Не, този пример звучи някак, си студено, ще ви дам друг. Човек се запознава с изключително красива жена, започва да живее с нея, но с течение на времето открива, че в поведението й има нещо погрешно й объркано, нещо неразбираемо… Междувременно мъжът е научил, че тази жена е била втора дъщеря в семейство е три деца. Той вече може да направи първата крачка към разгадаване на загадката. Разбира се, колкото повече научава, толкова по-малко странно му се струва нейното поведение, а накрая то вече е съвсем разбираемо за него. — Старецът млъкна, сбърчи нос и подуши въздуха. — Бурята скоро ще премине — рече той. — Елате, нека слезем долу.

Настанени около кръглата и блестящо полирана масичка от червено дърво, полковникът, Чонг и Со Пенг мълчаливо се хранеха. Безшумна като дух, Чиа Шенг поднасяше блюдо след блюдо. За пръв път от три години насам полковникът виждаше толкова много храна на едно място, но никога, през живота си не беше опитвал толкова вкусни и изящно приготвени ястия. В началото поднесоха „дим сум“ — тънички оризови топчета с най-разнообразни плънки. После дойде рибена чорба — гореща и пълна с великолепни подправки, лека като постен бульон. Третото блюдо включваше шест вида ориз — от обикновения бял и сварен до двойно препържения и размесен е различни морски деликатеси, залят отгоре с жълтък. Четвъртото блюдо беше студена салата от репички и ситно нарязани краставички. След него започнаха да пристигат основните ястия: обезкостена кокошка — златистокафява, хрускава и покрита с морска сол и различни подправки; пържени скариди, гъвкави лангусти, раци с разчупени черупки, разкриващи синкавочервеното им месо, още топло от водата, в която е било варено. Накрая на масата се появиха огромни извити резени пъпеш, от които се стичаше сок. Сякаш бяха от сладолед, започнал да се топи в топлия въздух.

Когато приключиха, Со Пенг се изпъна и потупа корема си с доволна въздишка. После се обърна към полковника и каза:

— Кажете ми нещо за своята матрица.

Полковникът му разказа за баща си всичко, което беше чувал, за майка си, която не помнеше, тъй като беше починала от дифтерит, когато той е бил едва на две годинки. Разказа му и за мащехата си, която мразел без особени причини, за онова, което беше изпитвал като единствено дете — нещо, което старият китаец трудно можеше да си представи и което слушаше с огромен интерес. Разказа му за момчешките си години в Съсекс, за училището, пътят към което като за повечето английски деца водеше към Лондон. Разказа му за дълбокия си младежки интерес към Далечния изток, за следването и постъпването в армията.