Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Днес Китай не трябва да се страхува от Япония — погледна го в очите полковникът. — Това ви го казвам като… като израз на доверие, да речем. Днес натискът идва от страна на болшевиките и именно от тях трябва да се страхуваме.

— Това е „бушидо“, полковник. Разбирате ли същността на тази концепция?

— Мисля, че да — кимна той.

— Чудесно, значи схващате какво имам предвид. — Со Пенг погледна към черното и развълнувано небе. Сякаш сред облаците се беше скрил невидим великан, който размахваше пред лицата им огромни плющящи знамена. — Знаете ли, съществува една особена мярка за приятелство… Говоря за истинското приятелство, а не за онова, което съществува между съседи или делови партньори. При този вид приятелство, което напоследък се среща все по-рядко, общуването не е проблем, нито бариера. Съгласен ли сте с тази забележка?

— Да, сър, напълно.

— Хм… Нещо ми нашепва, че наистина е така. — Старецът изпусна лек и приятелски смях. — Знаете ли, когато Чонг ме посети за пръв път, времето беше съвсем като днешното. Беше съвсем мъничка, най-много на три годинки… Някога семейството й е било изключително голямо и влиятелно. Не зная какво е станало с него, вероятно никой не знае… Доста години се опитвах да науча нещо за него, но напразно.

— После и това престана да има значение. Моето семейство стана и нейно, аз я обичах така, както бих обичал и собствената си дъщеря. Имам много деца, а сега още повече внуци и правнуци. Толкова много, че понякога бъркам имената. Простено ми е, защото вече съм стар, а умът ми е зает с толкова много неща…

— Въпреки всичко ще ви призная, че Чонг заема особено място сред многобройната ми челяд. Тя не е продукт на собствените ми сокове, но в замяна на това е съвършен продукт на ума ми. Следвате ли моята мисъл? Точно оттам идва тя, точно по този начин се е оформила като човешко същество. Трябва да знаете това, трябва отлично да го разберете още преди да сте напуснали Сингапур.

После потъна в мълчание. Стоеше неподвижен и вглъбен, сякаш пред очите му се нижеха отдавна забравени събития, станали преди много, много години. Въздухът сякаш се разцепи и от тебеширеното небе рукна пороен дъжд. Едрите капки забарабаниха по плочестия покрив, от извитите улици шурнаха широки водни струи. Зелените листа на дърветата потръпнаха и увиснаха надолу, притиснати от силата на пороя, от земята със съскане се заиздига пара. Полковникът леко се наведе и хвърли поглед надолу. Макар и само на един-два метра разстояние, покривът на къщата беше изчезнал. Към лицето му се надигаха гъсти облаци влажна пара, светът се превърна в сиво-зелена, сякаш набързо нахвърляна скица, изпълнена с мимолетни и бързо изменящи се сенки. Сякаш бяха свидетели на оформящите се мисли в някакъв огромен божествен мозък.

— Тук горе сякаш сме в пълна изолация — отбеляза полковникът.

— Човек никога не може да бъде изолиран в Азия — усмихна се Со Пенг. Стоеше все така неподвижен като статуя и затова още по-странен на фона на бушуващата наоколо природа. Отскачащата от улиците вода го засипа със ситен прах и той отстъпи към центъра. Полковникът имаше чувството, че е изправен на носа на катер, порещ с пълна скорост бурното море.

— Тук светът е по-различен — продължи Со Пенг. — Нашият свят е различен. Ние се раждаме, растем и остаряваме с чувството за вечността, заобикалящо ни от всички страни. Винаги съм мислил, че тази, нека я наречем интимност, е нож с две остриета. Несъмнено тя е нашата главна сила в живота, но едновременно с това е и нашата слабост (ето ви един израз на доверие), която, страхувам се, е истинска ахилесова пета при контактите ни със Запада. Изпитвам опасението, че прекалено много от моите сънародници подценяват хората от Запада точно защото ги считат за варвари, неспособни да разберат източната концепция за човека, честта и естеството на времето, неговата дълбока същност… Това може да се окаже фатално. Вижте японците и участието им в тази война. Какво глупаво и обречено на провал начинание! Славно, но глупаво! Все пак те съзнават благородството на провала. По западните стандарти почти всичките им национални герои са глупаци, преживели поражение. Това разкрива същността на тяхната природа и начин на мислене. Докато на Запад се броят само добродетелите… Протестантска етика, нали така се казваше? Нищо особено, ще ви каже днес всеки японец. Именно протестантската етика постави Япония на колене. Тя беше изчислена така, че японците да платят скъпо и прескъпо за Пърл Харбър. Съединените щати действително се оказаха в ролята на спящия великан, чиято ярост се стоварва върху всеки, дръзнал да го събуди. — Очите му се насочиха към поройните дъждовни струи, въздухът тежеше от влага. — Но и ние не разбираме напълно същността на времето. Все още гледаме към вчерашния ден, когато всичко беше вечно и неизменно, все още не сме се нагодили към настоящето… — Той се засмя. — Дайте ни малко време, ние сме най-гениалните хора на този свят. Покаже ли ни се пътят, спасението ни е сигурно. Защото сме изключително гъвкави… Трябва да внимавате, защото ще ви настигнем и изпреварим още преди да сте се усетили!