Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Въздъхна още веднъж и бавно се заспуска по стъпалата, като не забрави обаче да покаже среден пръст по посока на Томи Бенет и лайняния му Сан Франциско.

Пое по един от зле осветените странични пътища и скоро възстанови доброто си настроение. Убеден, че може да зареже и това бачкане, когато му се прииска, той безгрижно си заподсвирква с уста.

После си спомни за Хелън и лъскавите парцалки, които й беше поръчал направо от каталога на оная холивудска компания „Фредерикс“. Може би са пристигнали с днешната поща.

Представи си дългите й крака под тези дрешки, ако изобщо това можеше да се нарече дрешки, и се ухили до уши. Навлезе в последния завой преди къщата си на морския бряг и изведнъж видя как някакъв човек в черно изскочи пред камиончето.

— Тоя е луд! — викна той, скочи върху спирачката и рязко изви волана. Показа главата си през спуснатия прозорец и изрева: — Хей, тъпо копеле! За една бройка да ти видя сметката! Къде се вреш, дявол да те…

Вратата му рязко се отвори и сякаш торнадо го изхвърли по гръб върху асфалта.

— Хей! — претърколи се той. — Какво правиш, бе?!

В следващата секунда беше на крака, заел боксьорска стойка. Огромните му юмруци се свиха и се издигнаха пред лицето му.

— Ей сега ще видим с кого си решил да се ебаваш, копелдак такъв!

Нещо проблесна на светлината на фаровете и очите му се ококориха от смайване. Господи, сабя! Сабя ли? Май доста съм се понакъркал, мамка му стара, объркано помисли Били.

Заблудена нощна пеперуда запърха пред единия от фаровете, в далечината равномерно жужаха цикади. На крачка от пътя съскаха морските вълни, сякаш грижовна дойка шъткаше на плачещо бебе.

Били замахна с юмрук, но не улучи.

Въздухът пред лицето му сякаш се разцепи на две и започна да вибрира като тънка тръстикова завеса.

Преди години се беше сбил е един военен полицай, точно пред входа на казармата. Мръсникът, успя да забие ножа си в бедрото му, преди Били да го приспи с един юмрук между очите. Естествено, после го тикна в ареста, но той беше доволен и напълно щастлив въпреки острата болка.

Но болката, която го връхлетя сега, беше съвсем друга. Такава болка Били Шоутък не беше изпитвал никога през живота си. Светкавично проблясвалото острие разсече нощта, а след това разсече и Били. Разсече го от края на дясното рамо, през корема и чак до левия хълбок. Червата му изскочиха навън и задушливата им воня го удари в носа.

— Пресвети Бо…

После огладена дървена тояга просвири във въздуха като безгрижно играещо момченце и се стовари върху рамото му. Той ясно чу острото изпукване на строшената кост, но смаяно установи, че не изпитва абсолютно никаква болка. Усети как го влачат по грапавия асфалт.

За пръв път от години очите на Били се напълниха със сълзи. „Мамо, мамичко, идвам си у дома…“

— Мисля, че зная какво ми е — промълви тя. Нощта беше влязла в правата си и силният вятър, идващ от континента, клатеше дърветата около къщата. Откъм морето долетя приглушеният и призивен зов на корабна сирена, после настъпи тишина. Двамата лежаха плътно притиснати, наслаждавайки се на близостта на телата си. Оставили някъде далеч сексуалните пориви, те се бяха превърнали в две човешки същества, които са доволни от своята близост.

— Нали няма да ми се смееш? — извърна лицето си към него тя. — Обещай ми!

— Няма.

— Когато съм наранена физически, аз се чувствам някак по-подготвена за другото…

— За какво?

— За другия вид нараняване. За раздялата, за напускането на някого…

— Според мен това е едно страшно песимистично отношение към живота.

— Така е.

Той прехвърли ръка през рамото й, тя пъхна крак между неговите и леко го задвижи нагоре-надолу.

— Какво искаш? — попита я той след краткото мълчание.

— Искам да съм щастлива — отвърна тя. — Това е всичко.

Господи, сякаш на света няма нищо друго, освен нашите преплетени тела, освен нашите слели се души, помисли си тя. После неволно си призна, че е никого и никога не е била толкова близка, колкото с този човек. Доверието все някъде се ражда… Може би сега, в този момент, се ражда и нейното…

Изведнъж някъде отпред се разнесе оглушителен трясък, последван от звън на счупени стъкла. Джъстин подскочи и извика, сякаш леден въздух беше докоснал сгорещеното й тяло. Никълъс рязко се надигна и стъпи с боси крака на пода.

Стана и се насочи към вратата на спалнята. Беше чисто гол, но на нея й се стори, че внезапно преобразеното му тяло е напълно облечено, стегнатите мускули са обвити в нежен воал от непозната материя.