Акинага обичаше Нощта на жътвата. В една такава нощ преди много години беше водил смъртен бой с якудза от враждебен клан. И двамата бяха тежко ранени, но Акинага пръв се надигна от мръсотията в уличната канавка, окървавените му пръсти се впиха в шията на полумъртвия враг. С див блясък в очите и огромна наслада той гледаше как езикът на противника изскача между посинелите устни, чуваше безпомощното гъргорене на лишените от кислород дробове, ноздрите му е наслада улавяха вонята на пресни фекалии, съпровождаща смъртта…
Зад гърба му се разнесе мекият и приятен глас на Лонда, запяла непозната песен.
Гледам луната на разсъмване, самотна сред небето…
Опознах себе си докрай, всичко ми се изясни…
Чу тихите й стъпки, миг по-късно силните й ръце се плъзнаха по голото му тяло.
— Истински лукс е да те притежавам — въздъхна той. — Това ме кара да си припомням един факт, който ми носи особено удовлетворение — имал съм много врагове, но нито един от тях не доживя до дълбока старост… — потръпна от удоволствие при докосването й и продължи: — Всички живееха с една-единствена мисъл — как да ме унищожат. Какви ли начини не опитваха… — От устата му излетя тих смях. — Но аз все още съм тук, единственият оцелял… Мъртъв е дори Микио Оками, великият Кайшо… Да, мъртъв е. Имах удоволствието да присъствам на погребението му. И защо не? Той наистина заслужава почести, особено сега, когато е заровен на два метра под земята… — Смехът му се превърна в налудничаво кискане, сякаш боговете бяха отнели разума му. — Трябва да призная, че срещата с Никълъс Линеър също ми достави огромна наслада… Приятно е да зная, че е безсилен да направи срещу мен каквото и да било… Няма улики, разполага само с това, което сам реших да му кажа… Разигравах го като маймуна, копелето нещастно… — от гърдите му се откърти блажена въздишка, очите му се премрежиха. — Лонда, ти струваш колкото…
— Млъквай!
Облечена в оскъдните одежди на стриптийзьорката Лонда, Хонико рязко стегна тънкото найлоново въже около шията на Акинага. Тялото му потръпна от възбуда, членът му стана твърд като скала. О, колко е сладко да си безпомощен! Като пеленаче, притиснато до майчината гръд, на най-топлото и сигурно място на света! Ноздрите му неволно се разшириха, търсейки сладката миризма. Мама… Очите му се затвориха…
Въжето се стегна, болката и чувството за задушаване се смесиха с екстаза, който плъзна по гърба му и се насочи към слабините — тежък, омайващ, прекрасен… Ерекцията пулсираше с могъща сила в цялото му тяло, вибрациите в слабините му бяха като ярки светкавици. Каква сладка болка, Господи! Тя наистина е страхотна. О, да!…
Очите му рязко се разтвориха, клепачите му запърхаха като на дете, изложено под ярките слънчеви лъчи. Дали въжето не беше прекалено стегнато, или просто така му се струваше? Отвори уста да каже нещо, но въжето се впи в кожата му с нова сила, разнесе се задавено гъргорене… Главата му отскочи нагоре, вените на шията му се издуха… Направи опит да се плъзне встрани, но коляното й върху кръста му беше тежко като скала. Загърчи се като пепелянка, стисната зад главата, неспособна да изстреля отровата си.
Какво става? Направи опит да напълни дробовете си с кислород, но не се получи… Ако още малко продължава така, с положителност ще…
Жълтият диск на луната, започна да се увеличава пред пламналия му взор, скоро се превърна в огромен балон и изобщо престана да прилича на небесното светило…
Хонико безмълвно наблюдаваше как омразното лице на Акинага потъмнява и се налива с кръв, душата й пееше… Отправи поглед към пълната луна едва след като се увери, че оябунът е мъртъв. Мислеше за Никълъс Линеър, за самотната му мъка и гняв, за тъгата в душата му…
Устните й се разтвориха и тихо повториха рефрена на песента, която пееше преди малко:
Опознах себе си докрай, всичко ми се изясни…
Мек и прекрасен, гласът й се понесе нагоре, към теменуженото небе. Там, където беше всеопрощаващият Бог…
Националният празник на САЩ. — Б.ред.
Федерална територия, не влизаща в нито един от щатите, върху която е разположена столицата Вашингтон. — Б.ред.
Открита през 1799 г. каменна плоча край едноименния град, върху която за пръв път се намират паралелни надписи на старогръцки и древноегипетско писмо, позволили по-късното дешифриране на езика на древните египтяни. — Б.пр.
Читать дальше