Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Той я целуна по бузата и обви ръце около кръста й. Искаше му се да я сграбчи в прегръдките си и да стори това, за което дълго време беше мечтал. Възпираше го единствено, обстановката. Около тях се издигаха високите бели стени на манастира „Свещеното сърце на Дева Мария“, блестящи на светлината на слънцето. Сред листата на дърветата пърхаха птички, лениви пчели тихо жужаха над розовите храсти.

— Франси винаги е обичала да идва тук — въздъхна Маргарет. — Особено когато беше болна, а нещата между Тони и мен се влошиха…

Замълчаха, всеки беше доволен от присъствието на другия. По време на полета от Форт Лодърдейл имаха достатъчно време да споделят преживяното, да се уверят във взаимните си чувства. А Маргарет получи възможност да обмисли и непосредствено предстоящите действия. Много й се искаше да си възвърне компанията, дори с цената на тежък съдебен процес. Чезаре беше в затвора, очакваше го съд по обвинение в контрабанда на оръжие и наркотици. Главен свидетел на обвинението беше лейтенант Майло, а Веспър получи повишение и стана ръководител на собствена антитерористична група, изпълняваща заповедите единствено на директора на отдела Сполдинг Гън. Именно тя свърза Маргарет с един от заместник-главните прокурори, работещ в Арбитражния съд. Той хранеше големи надежди, че изкупуването на компанията й от Чезаре ще бъде обявено за невалидно поради процедурни нарушения. А самият Чезаре изпадна в дълбока психическа депресия и вече не представляваше заплаха, за никого. Най-решителната стъпка на Маргарет беше свързана с бизнеса на Доминик. Твърдо решила да излезе от него, тя предаде ръководството на клана Голдони в ръцете на тричленен съвет, съставен от най-верните на фамилията босове. Тези мъже не бяха свикнали да се консултират с никого, но даваха явни признаци на разбиране и очевидно щяха да се приспособят към новите условия на играта.

Кроукър забеляза, че тя извръща глава към параклиса с тесните решетъчни прозорчета.

— Тревожи ли те нещо? — попита.

— Да ме тревожи? — погледна го с усмивка тя. — Не… Всъщност мъничко… — лицето й видимо потъмня. — Какво ще стане, ако изгубя Франси, Лю? Няма да е честно, особено сега — след като отново станахме близки… Ти си до мен, а тя никога не е имала истински баща…

Кроукър взе ръцете й и ги целуна.

— Според мен трябва да й вярваш — промълви той. — Преживя достатъчно, за да знае какво иска… Не забравяй, че животът й едва започва, Маргарет… След всичко преживяно нещо вътре в нея се е променило… Нека изчакаме да видим какво ще последва.

Пол Киарамонте беше сам в параклиса на манастира. Нервно пристъпваше от крак на крак, ноздрите му долавяха миризмата на прах и изгорели свещи. Тук беше влажно и доста хладно, но въпреки това той се потеше.

Храмовете винаги го караха да мисли за изповед, а изповедта означаваше да си спомни за всичките грехове в живота си.

— Пол…

Обърна се, сърцето му пропусна един такт. В черно-бялата роба на игуменка Джаки изглеждаше наистина като кралица. Зад нея пристъпваше Франси и очите на Пол се разшириха от учудване. Беше облечена в проста черна рокля, която стигаше до коленете й. Зачервеното й лице беше спокойно и тържествено.

— Знаех си аз… — задавено промълви той, неспособен да отмести поглед от невероятните морскозелени очи, които беше сънувал в продължение на години. — Знаех, че не може да си мъртва!

Джаки протегна ръце, той бързо ги покри с дланите си. Не се целунаха, но Франси ясно усети електрическата искра, пронизала телата им. Приличаше на топлината, която се издига от напечения асфалт през лятото — невидима, но властна като приливна вълна.

— Трябва да ти се извиня, Пол…

— За какво?

— За онази нощ в градината, когато ние…

— Не е нужно да се извиняваш — прекъсна я с категоричен тон той. — Дори тогава си давах сметка, че не мога да те имам завинаги, но те исках… Ужасно силно те исках, Джаки! И всичко, което последва, беше прекрасно…

Чула светското си име от устата му, тя неволно потръпна. Не беше очаквала, че толкова много ще се развълнува… Неволно си спомни за Майкъл, за нощите, които прекарваха заедно на покрива в Озоун парк… Негов блян ли беше това? Вече не помнеше. Блян и спомени се смесиха в едно монолитно цяло…

— Така беше — кимна тя. — Благодаря ти…

Дълбоко в душата й все още живееше частица от някогашната Джаки Леонфорте. Така щеше да бъде до края на дните й, нищо не можеше да се промени. Дали и предишните игуменки са изпитвали подобни чувства? Прегърна Франси през рамото, спокойствието на духа й бавно се прехвърли върху Пол и момичето. Дали Франси ще се окаже избраницата на Бога? Дали промяната не идва заедно с нея? Ако наистина е така, пред момичето се разстила труден и продължителен път. Може би точно това й е необходимо, бегло си помисли Джаки.