Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Хубаво направи, че дойде да ме видиш — промълви Пол и прочисти стегнатото си гърло.

— Закрилял си я в продължение на доста дни — отвърна Джаки, имайки предвид Франси. — И ти благодаря най-сърдечно, от името на ордена…

Очите й бяха необятна вселена, той объркано усети, че цял се разтапя в тях. В съзнанието му изплува одисеята на трудния, изпълнен с приключения живот, изведнъж разбра, че най-важните уроци човек усвоява у дома, при корените си…

Втренчен в очите на Джаки, той вече знаеше отговора на въпроса, който искаше да зададе. Въздъхна, поклати глава и все пак го зададе на глас:

— Ще те видя ли отново?

— Със сигурност ще видиш Франсин — отвърна Джаки. — Бог да те благослови!

Изведнъж осъзна, че той си отива, вероятно завинаги. Остра болка прониза сърцето й.

По небето тичаха буреносни облаци, камъните по пътечката блестяха от влага, над тях се виеше мъгла от изпарения, сякаш беше ранно утро…

— Кажи нещо — прошепна Коей. — Мълчанието ти ме плаши…

Тишината в гробището се нарушаваше единствено от монотонните звуци на далечна молитва, вятърът рошеше косата на Коей. Следобедът ставаше нетърпимо задушен.

— Акинага ме осведоми за събитията, настъпили след моето заминаване за Европа — тихо промълви той.

Тя неволно потръпна от отчаянието в гласа му, но въпреки това попита:

— Какви събития?

— Събитията около смъртта на Джъстин… — очите му се сведоха към неравната пътечка, която водеше към гроба На Оками-сан. Камъните бяха пропукани от старост, между тях се виждаха жилави коренища. — Умряла е не при катастрофа, а защото са я преследвали хората на Акинага… Имала е любовна връзка с бившия си шеф…

— И сега се питаш как е било възможно да ти изневери, така ли? — стрелна го с поглед Коей.

— Отчасти — призна той.

— Това не отговаря на истината! — отсече тя, избърза крачка напред и застана на пътя му. Очите му бавно се вдигнаха към лицето й. — Всичко между вас е тук и тук… — пръстът и докосна първо главата, а после сърцето му. — Ако в края на краищата тя е имала връзка с друг мъж, това съвсем не означава, че те е предала… Просто е осъзнала, че всичко между вас вече е мъртво… За разлика от теб. Ти отказваше да приемеш този факт, непрекъснато те мъчеше чувство за вина…

— Но Акинага…

— Остави Акинага на мира — твърдо го пресече тя, очите й останаха впити в неговите. — Забрави всичко и всички, опитай се да намериш себе си…

— Не мога да забравя Микио Оками. Той беше…

— Първо трябва да приемеш смъртта на Джъстин, а едва след това да скърбиш за Оками и всички останали…

Дъждосвирец проблесна с пера под самотен слънчев лъч, кацна за миг върху надгробната плоча на Оками, после отлетя. А Никълъс изведнъж осъзна правотата на думите й. Не бива да се поддава на уловките на Акинага, не бива да му позволи да разбие просто ей така годините, които беше преживял с Джъстин… Щастливи години, споменът за които оставаше единствено в неговата душа, натежал от символите на една незабравима любов… Не, Акинага няма право да се докосва до тях!

Обстоятелствата, довели до тяхната духовна раздяла, едва ли биха могли да се дефинират просто — само чрез чувството за вина, което дълго властваше в душата му. Те бяха различни и многобройни, мрежата на отчуждението се беше изграждала в продължение на години — същите тези щастливи и пълноценни години на голямата им любов… Сега, каквото и да стореше, каквито и обвинения да хвърляше върху себе си, резултатът все ще си бъде същият… Карма… Станало е това, което е било писано да стане.

Протегна ръка и стисна топлата длан на Коей.

— Тя ще ми липсва винаги — промълвиха едва чуто устните му.

— Сигурно ще е така — тихо отвърна Коей. Коленичиха пред надгробната плоча, прошепнаха заедно думите на заупокойна молитва, после бавно се изправиха.

— Ти си магьосница, Коей — прошепна Никълъс и взе лицето й между дланите си.

Псалмите в далечния храм бяха стихнали, но звуците им още висяха от клоните на дърветата, сякаш бяха сребърни сълзи… Коей въздъхна и се притисна в него.

— Прекалено дълго живееше затворен в себе си, Никълъс — промълви тя. Потръпна и с благодарност усети как тялото му се притиска в нейното, а душите им се сливат.

Блестящият диск на луната надникна иззад буреносните облаци, струпали се на хоризонта. От мястото, на което лежеше — гол и напълно отпуснат, Тетцуо Акинага имаше прекрасна гледка към заснежения връх Фуджи, огрян от сребристите лъчи. Това беше Нощта на жътвата, отбелязваща началото на пълнолунието…