Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Той отвори друго чекмедже, измъкна мъжки бански със златни рибки по него и тръсна глава, без да обръща внимание на смеха й:

— Аз ще се преоблека тук.

Франси затвори вратата на банята след себе си, а Пол се тръшна на леглото. От устата му излетя въздишка на облекчение. Задачата почваше да му идва до гуша. Първо гръмна действащо ченге от Полицейското управление на Ню Йорк, после се принуди да мъкне чак дотук онази дива котка, а сега трябваше да се оправя и с 16-годишен пубертет, който не само се правеше на умник, но май наистина беше такъв… Освен това този пубертет беше особено важен за него, тъй като съществуваше реален шанс Франси да познава Джаки, а и кой знае?… Може би дори са разговаряли…

Джаки жива!

При тази мисъл през тялото му пробягваше електрически ток. Съзнаваше, че всичко, може би е плод на една дългогодишна, превърнала се в мания илюзия, но въпреки това не можеше да спре. Трябва да научи истината и толкоз! За целта се налага да спечели доверието на това хлапе, което наистина му харесваше. Остроумна, красива и дяволски забавна е тази Франси! Пол рядко срещаше човек, който е в състояние да го разсмее. На практика животът му протичаше в пълен хаос, запълнен изцяло с шпионската роля в полза на Гадняра, която играеше във фамилията Абриола. Душевни вълнения липсваха, тъй като след срещата му с Джаки през 1962 година други жени за него не съществуваха. Беше в състояние да мисли единствено за нея, а споменът от тяхната първа и последна нощ го довеждаше до лудост.

Започна да се съблича. Направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания — нещо, което беше усвоил от курса по йога, на който беше присъствал преди години. Те му помагаха да преодолее стреса. Лишен от помощта им, Пол положително би получил инфаркт. От доста време насам страдаше от високо кръвно и докторът го беше посъветвал да упражнява йога. Упражненията помагаха, предстоеше му да усвои и другата, по-висша фаза на древното изкуство — медитацията.

Съблече ризата и панталона си и започна да смъква гащетата. Вратата на банята се отвори в мига, в който те се бяха усукали около глезените му.

— Мадона! — гневно извика той и тикна шарения бански пред чатала си със зачервено лице.

Франси стоеше на прага в тюркоазния си бански, върху лицето й се беше изписало задоволството на котка, току-що погълнала канарче. На устните й играеше лека усмивка и това я правеше да прилича на Мона Лиза.

— Сигурно си доволна! — троснато рече той.

— Добре ли изглеждам?

Тя се завъртя пред него като опитен фотомодел от модните списания „Вог“ и „Космо“. Направи го много професионално, много секси. Пол се принуди да си напомни, че това момиче още няма седемнадесет, но гледката пред очите му съвсем не потвърждаваше този факт.

— Разбира се — дрезгаво отвърна той. — Изглеждаш отлично…

Тя се приближи и седна на леглото до него. Погледна го в очите и каза:

— Защо не облечеш банския? Искам да поплувам…

— Как така защо? — зяпна насреща й той. — Нали ме гледаш?!

— Че какво от това? И друг път съм го виждала…

— За Бога, дете! — тръсна глава Пол. — Поне се обърни!

Тя се подчини и той забързано навлече банския, ужасен от мисълта, че момичето всеки момент може да се обърне. Не му беше много лесно, тъй като, за свой огромен ужас, очите му видяха как членът му започва да набъбва. Господи Исусе! И това ли трябваше да стане?!

— Готово.

Главата й рязко се извърна, от устата й се разнесе кикот:

— Страхотен си, няма що!

— По-добре наметни нещо! — сопна й се той, малко по-рязко, отколкото би желал.

Очите й се сведоха по гъвкавото тяло:

— Не ме ли харесваш?

— Проблемът е, че прекалено много те харесвам! — извъртя очи той.

Тя прехапа устни и се замисли. После стана, отиде до огледалото на тоалетката и прокара ръце по бедрата и плоския си корем.

— Знаеш ли, миналата година бих дала всичко, за да бъда по-слаба… Ама абсолютно всичко! Пръст, око, каквото се сетиш… Исках да бъда болезнено слаба!

— Това ми звучи прекалено.

— Но е истина — обърна се към него тя. Имаше онзи открит и честен поглед, който винаги създава проблеми на притежателите си, решили да излъжат или скрият нещо от другите. — Тялото ми беше единственото нещо, с което разполагах изцяло… Всичко останало беше под контрола на родителите ми, а те никак не се разбираха… — от устата й излетя горчив смях. — Това едва ли е най-точният израз, тъй като на практика те водеха една безкрайна война… Мама е прекалено умна и си имаше собствен живот, а татко… Той пък реши, че трябва да я наказва за ума… Биеше я непрекъснато!