Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Майсторът избърса мазолестите си ръце в престилката от негоряема материя, заключи вратата на работилницата и леко кимна с глава:

— Да минем отзад…

Прекосиха късия коридор зад пещта, горещ като сауна. В дъното се виждаше отворената врата на стаичка, покрита с татами, от нея се излизаше в миниатюрна градинка, заградена с високи стени. В средата й доминираше красив кипарис „хиноки“ — единственото свежо петно сред околната сивота. Тойода спусна наполовина щорите, стаичката моментално се нагорещи като пустинен пясък.

Обзавеждането беше спартанско, като в монашеска килия. Тойода беше дзенбудист. Обикновено хора с неговите убеждения са привърженици на спартанския живот и изобщо не се притесняват от бедността. Тази стаичка очевидно задоволяваше всичките изисквания на възрастния майстор — също като кипариса „хиноки“ в миниатюрната градинка отвън.

Настаниха се един срещу друг. Върху вътрешната част на лявото бедро на домакина белееше дълбок белег. Оттам, преди около десетина години, хирурзите бяха взели една артерия, с чиято помощ бяха изолирали запушените вени около сърцето му. Никълъс прие предложената му чаша чай. Отпиваха от горещата течност в мълчание, очите им бяха насочени към зеления кипарис навън.

— Познаваме се отдавна, Линеър-сан — обади се пръв домакинът и остави чашата до себе си. — Правил съм — много оръжия за теб… Опасни оръжия, уникални екземпляри.

— Никога не бих се обърнал към друг майстор, Тойода-сан.

— Вероятно защото съм ти подръка — сви рамене Тойода. Деликатно пропусна да добави, че клиентите му никога не отиваха при друг по простата причина, че в целия токийски регион не можеше да се намери майстор като него. Помълча малко, после вдигна глава: — Преди известно време получих поръчка за едно особено опасно оръжие…

— Прорезна кама?

Тойода кимна.

— По твой собствен модел?

Очите на Тойода не се отделяха от кипариса, окъпан в слънчева светлина.

— Тъкмо това е интересното, Линеър-сан — промълви най-сетне той. — Работих по модел на клиента… Примитивен, но остроумен и най-вече функционален…

— Функционален?

— Точно така — кимна старецът. — С прорезна кама можеш да убиеш дори див глиган, стига да притежаваш достатъчно сила и умение…

— Наясно съм с пробивната сила на това оръжие — отвърна Никълъс. — Но искам да ми кажеш нещо й за порезните му възможности…

На лицето на Тойода се появи лека усмивка:

— Вече ти казах, че моделът беше много остроумен… Да, остротата на ножа беше забележителна…

Никълъс извади бележника си и нахвърля груба скица на ножа, който беше разсякъл тялото на Изе Икудзо.

— Нещо такова? — тикна го под носа на стареца той.

Тойода огледа скицата и бавно кимна с глава:

— Горе-долу…

Никълъс извади снимка на Майк Леонфорте, открита в архивите на американската армия. На нея той беше далеч по-млад, прилежно подстриган и чистичък, съвсем като стотиците хиляди новобранци. Но чертите на лицето му, чувствените устни и тежките клепачи не можеха да бъдат сбъркани.

Тойода дълго разучава снимката, после бавно кимна с глава:

— Да, това е той.

— Каза ли ти името си?

— Не съм го питал…

— Защо?

— Имената означават самоличност и цел. А за мен всяка цел извън тази, на която съм отдал живота си, е просто губене на време…

— Изпълнявал ли си други поръчки на този човек, Тойода-сан?

— Не.

Никълъс прибра снимката и бележника.

— Защо прие да направиш такова оръжие, Тойода сан? — попита той.

— Отговорът е очевиден — въздъхна старецът. — По същите причини, по които приемам да правя всички останали оръжия… В завършен вид те са истински произведения на изкуството…

— Не съм гладна — обяви Франси.

— Добре — спря се Пол Киарамонте и внимателно я погледна: — Гадняра те изнервя, нали? Какво ще кажеш за малко плуване? Онзи басейн изглежда наистина чудесно.

— Нямам бански — сви рамене Франси.

— Ще намерим — отвърна той и я вкара в една от съседните спални. Тя се изправи в средата на стаята и пасивно го гледаше как се рови из чекмеджетата на полиран гардероб. — Ето… — в ръката му се появи цял бански в тюркоазен цвят. — Този ще ти стане.

Тя го взе и тръгна към вратата на банята. На прага се обърна и попита:

— Искаш ли да гледаш?

— Господи, момиче, ти наистина си върхът! — отвърна изнервено той. От изражението на лицето й личеше, че това й доставя удоволствие. — Хайде, влизай вътре и се оправяй!

— А ти?