Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Свърши ли? — небрежно попита Гадняра и се почеса по главата. — Тия приказки никой няма да ги чуе и ще ти кажа защо… Ти си виновна за сегашното си положение, Маргарет. Не ти се искаше да оставиш бизнеса в ръцете на Тони Д., вечно си навираше носа дето не ти е работа… Почна да летиш до Вашингтон всяка седмица, очевидно си търсила подкрепа от старите приятели на Дом… А като капак на всичко се хвана и с онова бивше ченге Лю Кроукър и той окончателно ти размъти главата! — Чезаре въздъхна и прехвърли кутийката в другата си ръка. — Въпросът защо Тони Д. ти позволяваше всичко това ще си остане загадка за мен… Но останалото е просто: ти се превърна в мой враг, опасен поне колкото покойния ти съпруг! По отношение на хубавата ти дъщеричка ще кажа само едно: нямах друг избор. Ти видя сметката на двама от гастрольорите, които бях поканил за операцията, и аз трябваше да действам с максимална бързина. Наложи се да прибегна до услугите на Пол, макар че никак не ми се искаше да го, правя. Но, пак повтарям — ти не ми остави друг избор. Стана прекалено опасна, можех да те неутрализирам само чрез Франси… — Отпи глътка кока-кола и кимна с глава: — И излязох прав…

— Отвратителен си!

Чезаре приседна на ръба на леглото.

— От твоите уста това звучи като комплимент — ухили се той и протегна кутийката: — Искаш ли една глътка?

— По-скоро бих умряла от жажда!

— Жени, жени… — поклати глава Чезаре. — Прекалено ирационални, прекалено темпераментни… Не трябваше да се бъркаш в бизнеса, Маргарет. Мисля, че вече си даваш сметка за това.

— Нямам какво повече да ти кажа! — отсече тя и извърна лице към стената.

— Пак бъркаш, Маргарет — успокоително рече той. — Не съм те докарал тук на почивка, нито пък имам намерение да ти видя сметката… Искам просто да изплюеш всичко, което знаеш от Тони… Трябват ми връзките на Дом, скъпа… Контактите му във Вашингтон и в чужбина, тайните канали… Искам цялата архива на Нишики — онези огромни купчини мръсотия, с чиято помощ твоето братче държи в шепата си няколко наистина големи личности… Нали няма да ме разочароваш, Маргарет?

— Върви по дяволите!

Той скочи на крака и запрати алуминиевата кутийка в лицето й. На бузата й се появи кървава драскотина, от устата й излетя неволен вик.

— Ще изплюеш всичко! — прогърмя Гадняра. — Иначе ще стане страшно! Кълна се в Бога, че ще вкарам тук малката Франси и пред очите ти ще прогоря с цигара всеки квадратен сантиметър от прекрасната й кожа!

Безброй дребни прашинки танцуваха на слънчевата светлина, която нахлуваше през високите прозорци. Далеч под тях Каиши Тойода се беше привел над своето менгеме. Широкият закръглен гръб го оприличаваше на гигантска костенурка, това впечатление още повече се подсилваше от масивните рамене и тесния кръст.

Чукът му се стовари върху нажежената стомана, из мрачното и горещо помещение се разлетяха искри. По опушените стени бяха окачени различни инструменти. Професията на Тойода беше ковач на оръжие. Изпод чука му излизаха прекрасни стоманени ножове и саби, изработени по технологията на древните майстори — чрез многократно закаляване на стоманата и търпелива обработка. За направата на едно наистина безупречно острие отиваха средно по десет хиляди удара с чука — нещо, което единствено японските майстори бяха в състояние да постигнат. Едната му страна се заточва със специална, изключително твърда стомана, а другата — леко удебелена, предлага необходимата здравина. После твърдата основа се покрива с миниатюрни пластове от друга, по-мека стомана и така се постига абсорбирането дори и на най-силните удари. Най-отгоре се полага пласт стомана със средна твърдост и това придава на оръжието необходимата гъвкавост. Такава, описана с няколко думи, е технологията на изключителните хладни оръжия, които правят японците. Здрави, гъвкави и невероятно остри…

— Прорезна кама? — попита Тойода, вдигнал за миг глава да изслуша въпроса на Никълъс. — Напоследък рядко имам такива поръчки… — По преценка на Никълъс майсторът беше поне на седемдесет години, с гладко лице, потъмняло от горещината на пещта. От брадичката му стърчаха няколко дълги бели косъма.

— Все пак опитай се да си спомниш — настоя Никълъс.

Тойода извади нагорещената стоманена пръчка от пещта и вдигна чука над главата си. После забеляза нещо по повърхността на метала, вероятно миниатюрна шупла. Наведе се да я разгледа отблизо и с широк жест изхвърли дефектното късче метал във варел със студена вода, опрян до стената. Разнесе се силно съскане, вдигна се облак пара.