Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Майк пусна косата му, в същото време Лонда отдръпна крака си. Акинага се просна по гръб, от гърдите му излетя болезнен стон, очите му се втренчиха в лицето на неканения гост.

— Не говориш като итеки — отбеляза задъхано той. — И не мислиш като итеки… — Помълча за момент, после добави: — Бих могъл да те убия. Тук, още в този миг. И окото ми няма да мигне…

— Приказки! — приклекна до него Майк. — Обичайният атрибут на глупаците!

Акинага отметна глава и се разсмя. Дрезгавите звуци отекнаха в тихия апартамент.

— Искам саке! — обяви той.

Лонда изчезна по посока на кухнята, а той се надигна до седнало положение и каза:

— Ти наистина си необикновен човек. Чудя се откъде си се появил…

— От казана на опита…

— Добър отговор — одобрително кимна Акинага.

Заедно с оризовото вино Лонда донесе и копринена роба, която наметна върху раменете на домакина. Той проговори отново едва когато всеки от тях беше опразнил по три чашки алкохол:

— Спомена нещо за взаимна полза между нас…

— Аз искам нещо от теб, ти искаш нещо от мен… Най-простият бартер на света.

Акинага внимателно го погледна:

— Доколкото усещам, ти не си по простите неща… Но можеш да продължаваш, слушам те с огромно внимание.

— Този път нещата наистина са прости — погледна го в очите Майк. — Искам достъп до „Сато интернешънъл“.

За момент тишината в апартамента стана абсолютна, кънтяща от напрежение. После Акинага избухна в остър, неприятен смях, от очите му потекоха сълзи.

— Това ли е всичко? — изхълца той, посочи отстъпилата в мрака на стаята Лонда и избърса скулите си: — Страхувам се, че чукаш на погрешна врата и способностите на тази хубавица са отишли напразно… Аз самият мечтая за достъп до „Сато“, но за съжаление го нямам…

Майк невъзмутимо напълни чашата си със саке.

— Ще ти разкажа една история — започна той, без да показва с нищо, че е чул последните му думи. — Случила се е преди десетина години. Един амбициозен помощник-оябун мечтаел да застане начело на клана си, който, останал без водач, попадал под все по-силното влияние на клана Ямаучи. Решил да сключи сделка, която, откровено казано, членовете на Якудза сключват всеки ден помежду си… Но тази сделка младият мафиот сключил не с японец, а с итеки. Известен чужденец, собственик на международен бизнес и много промишлени предприятия, който искал да се настани в Япония, без да попада под ударите на протекционистични закони, наказателни мита и бюрократични спънки. Именно такъв бил човекът, приел да направи помощник-оябуна богат, като го пусне да действа на Токийската фондова борса…

Акинага помълча, отправил замислен поглед в осветената статуя на генерал Ноги зад прозореца.

— Поучителна история — промърмори най-сетне той. — Но не виждам какво общо има тя с мен…

— Почакай, още не съм свършил — хищно се усмихна Майк. — Помощник-оябунът взел всички мерки да прикрие незаконните сделки — открил си сметка в авторитетна брокерска фирма, наел собствен брокер и му поверил малка сума лични пари, с които да оперира. Междувременно сумите от незаконните сделки влагал по сметка на синовете си близнаци… — Чул последните думи, Акинага видимо потръпна. — Сега вече виждаш ли какво общо има с теб тази история, Акинага-сан? — изви глава Майк, почака малко за отговор и продължи: — Виждаш, че съм прилежен изследовател на човешкото поведение. И затова зная какво най-много от всичко на света желаеш ти…

— Какво? — вдигна глава Акинага, а Майк веднага отбеляза унилата нотка в гласа му.

— Продължение на рода ти, на доминиращата му роля в подземния свят на тази страна. Искаш синовете ти да управляват клана Шикей, след това техните синове и така нататък… Да се създаде династия, която да съперничи на шогуната Токугава, управлявал Япония в продължение на двеста години…

— Мисля, че дълбоко се заблуждаваш — кротко отбеляза Акинага.

— Значи съм се изложил — сви рамене Майк. — Но въпреки това нека изиграя козовете си, Акинага-сан. Ей така, за удоволствие на дявола! Случайно притежавам документи, които доказват онези незаконни сделки. Те вече не могат да навредят на чуждестранния капиталист. Името му е Родни Къртц и миналата седмица го сполетя най-лошото… Аз бях близък с жена му. Къртц сериозно я подценяваше. Докато аз му слагах рога, тя с удоволствие и радост издаваше тайните му… — Майк махна с ръка: — Но това е друга история. Да се върнем на твоя случай. Признавам, че връзките и контактите ти в правораздавателната машина на Япония са големи и имаш всички шансове да се измъкнеш с минимално наказание… Някоя по-солена глоба например, която ще платиш, без да ти мигне окото, нали? Но близнаците ти едва ли ще имат толкова късмет. Връзките ти вероятно ще им осигурят известна закрила, но репутацията им ще падне до нулата. Никога няма да станат оябуни на клана Шикей, нито пък на друг мафиотски клан.