Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Прозорците бяха тесни и високи, от пода до тавана. От тях се разкриваше прекрасна гледка към Ропонги — символа на съвременна Япония, където рядко се срещат старомодни, в традиционния смисъл на думата, хора като Акинага. Апартаментът се намираше на висок етаж и това позволяваше на наблюдателя да види дори Ноги Джинджа — паметника на генерала-самурай, който без колебание беше прибягнал до ритуалното самоубийство сепуку след смъртта на любимия му император Мейжи през 1912 година. Противопоставянето на живия самурайски дух с доминирания от чуждестранни обичаи Ропонги беше пропито с онази горчива ирония, която беше неразделна част от живота на Акинага.

Отпусна глава върху грубите косми на дебелия берберски килим. Не намираше нищо необичайно в позата си, от която все пак можеше да гледа Ноги Джинджа, блеснал като факел в нощта. Коленете му опираха в килима, задникът му се повдигна нагоре, гениталиите провиснаха между кльощавите крака. Усети миризмата си, която не беше чак толкова неприятна. После усети и миризмата на Лонда, която тикна токчето на обувката си в процепа между краката му и се наведе над него.

Беше странно, че не изпитва никакво неудобство от тази поза. Заливаха го единствено вълните на облекчението. Неудобството и срамът бяха останали там, в обществената баня на баща му, в момента на ареста му от Танака Гин. Неудобството и срама изпитваше в затвора, опипван от опитните ръце на надзирателите, много от които без съмнение бяха играли комар в някой от вертепите му или пък бяха получавали сексуално облекчение в публичните му домове… Някога те се бяха страхували от него, но там — зад решетките, в очите им проблясваше присмех. Стиснал вързопа с дрехите пред срамотиите си, гол и безпомощен, той се беше превърнал в един стар и уморен престъпник, който няма достатъчно пари и влияние, за да се измъкне на свобода.

Беше се огънал, но в това нямаше нищо странно. Унижението беше проникнало в кръвта му като силен наркотик, нищо не можеше да го спре. Но сега вече е друго. Сега просто трябва да се измъкне от старата коса и да стане напълно нов човек! Лонда ще се погрижи за това, както само тя умее… Тази нощ ще отиде докрай, тази нощ ще прочисти душата си от всички унижения!

Тази нощ ще бъде друг , няма да се преструва. Даде си сметка, че иска невъзможното, и безсилно заблъска с юмруци по дебелия килим.

— Готов ли си? — попита Лонда и ръката й се спусна към възбудения му член. В същия миг нещо пропука, прониза го остра болка отзад, в главата му нахлу кръв. — Още не си… — пропя успокоително тя. — Но ще те отведем където трябва, нали?

Разбира се, че ще стане така. Това е нейният специалитет, именно по тази причина той беше така запленен от нея. Да, това е точната дума — запленен ! За пръв път я зърна в един нашумял нощен клуб — изгледа акта на сцената и реши, че трябва да я има на всяка цена. Получи я, разбира се… Макар че я имаше не толкова често, колкото би му се искало. Лонда беше изключително популярна, имаше могъщи покровители и дори той — Тетцуо Акинага, беше принуден да си чака реда…

После, около месец преди да го арестуват, нещо стана… Тя изведнъж се оказа на негово разположение, можеше да я има когато пожелае. Държеше единствено тя да определя часа на срещите. Логично възникна въпросът какво е правила преди, когато го виждаше далеч по-рядко? В крайна сметка реши, че е по-добре да не знае… Защо да разрушава илюзията, която му действаше така добре?

Болката стана достатъчно силна, за да го накара да простене. Членът му помръдна и започна да се развива като змия, душата му се изчисти от всички спомени за мъка и унижение. Болката продължаваше да нараства. Беше особена, изтънчена болка, която бавно се доближаваше до границите на екстаза. После двете усещания се смесиха, превръщайки се в ярък пламък на насладата, бликащ от слабините му…

От устата му излитаха тихи стенания, а Лонда го обработваше така, както само тя умееше. Потта й капеше върху гърба му като разтопен восък, всяка капка беше пропита от мъчителна наслада. После, приведена над него като гигантски рак, тя направи нещо, от което очите му почти изскочиха. В гърдите му се появи могъща вибрация, имаше чувството, че всеки миг ще припадне. Но това, както винаги, не стана… То би означавало край на влудяващото й докосване, край на мъчително сладката болка… Нещо, което Акинага не можеше да си позволи… Продължаваше да се гърчи на колене и лакти, — зъбите му яростно проскърцваха. Още малко, още съвсем мъничко!…