Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

До ушите му долетя странен звук, коренно различен от това, което вършеше Лонда. Беше остър и металически, като изщракване на ключалка.

— Какво става? — замаяно промърмори той.

— Нищо — отвърна Лонда и заби токчето си до дъно. В устата му нахлу особеният горчиво-сладникав вкус, който предвещаваше кулминацията.

Изщракването се повтори, Акинага смътно се запита дали Лонда беше заключила вратата. Разбира се, успокои се той. Тя винаги го прави. Но този път… Дали наистина чу превъртането на ключа в бравата? Или…

Насълзените му очи се спряха на чифт скъпи черни обувки, излъскани до блясък. Бяха мъжки, нямаха нищо общо с обувките, на Лонда.

— Кой? Какво?… — объркано изломоти Акинага. Направи опит да смени позата, но погледът му стигна едва до маншетите на безупречно изгладен панталон. Лонда го притискаше в желязна хватка.

— Радвам се да ви видя, Акинага-сан — прозвуча плътен мъжки глас.

Потънал дълбоко в еротичната мъгла, Акинага направи отчаян опит да се съсредоточи. Но Лонда го притискаше здраво, кръвта във вените му полудя, тестостеронът в нея виеше и пропукваше като гигантски горски пожар.

— Кой…? — едва успя да изпъшка той.

— Казвам се Майкъл Леонфорте — отвърна мъжът. — Може би сте чували името ми.

Акинага направи опит да поклати глава — нещо, което, разбира се, не му се удаде.

— Не — промърмори той.

— Това няма значение — продължи неканеният гост, обувките му леко помръднаха. — Аз съм слушал много за вас, хрумна ми, че можем да направим съвместен бизнес… Положително бихме имали полза един от друг…

— Не ми трябва… никаква полза.

— Трябва да се видите отстрани, Акинага-сан — засмя се Майк. — Позата ви е страхотна! Сигурен ли сте, че нямате нужда от помощ?

— Ще ви убия! — скръцна със зъби Акинага. — И двамата!

— С токче в задника? Съмнявам се…

— Ако наистина сте чували за мен…

— Да, да… — прекъсна го Майк. — Зная всичко за Якудза. Но вие вече съвсем не сте това, което бяхте… Вътрешният съвет на Кайшо го няма, издухан като есенни листа… И какво остана? Властта ви вече не съществува и никога няма да се върне… Тя е изцяло в ръцете на Никълъс Линеър и вашия Кайшо — Микио Оками… Опитът ви да свалите Оками беше грешка. Изпратихте убийците си да го ликвидират и той се принуди да потърси закрилата на Никълъс — син на неговия стар приятел и партньор полковник Денис Линеър… Погрешен ход, Акинага-сан. Твърде погрешен… Линеър почти ви унищожи, в момента стискате душата си в зъбите…

— Какво правя?

— Американски жаргон, Акинага-сан. Означава, че сте на ръба на отвъдното…

— Нищо подобно. Разполагам с достатъчно връзки и власт, именно те ме измъкнаха от затвора. Съмнявам се вие да сторите същото при подобни обстоятелства…

— Аз изобщо не бих позволил да се окажа в подобни обстоятелства — язвително отвърна Майк.

— Приказки! — презрително изсумтя Акинага. — Обичайният атрибут на глупаците!

Главата му рязко отскочи нагоре, зъбите му изтракаха. Очите му се заковаха в хладното лице на Майк Леонфорте, който го беше дръпнал за косата.

— Глупак си ти, приятелю! — изръмжа американецът. — Вирнал си задник и мислиш, че използваш жената, която почти не познаваш!

— Какво искаш да кажеш?

— Лонда работи за мен, ето какво. Пратих я да те омайва веднага след като видях с какви очи я зяпаш в клуба… — главата му се поклати с недоумение. — Но все още не разбирам как е възможно да се преценяват нещата според количеството на болката и удоволствието… Този начин на мислене ми е непонятен. Аз добре познавам могъществото на човешкия мозък, съзнавам напълно огромния му потенциал… И именно затова не мога да ти простя начина, по който изпусна властта си… — Придърпа главата на Акинага към себе си и попита: — Нима си сляп? Аз съм шогун тук, в твоя дом . И ти ми се покланяш !

Акинага не отговори нищо. Този властен и очевидно налудничав тип започна да го интригува.

— Фридрих Ницше казва, че у всеки човек се крие както творецът , така и творението — продължаваше Майк. — Разбираш ли какво означава това, Акинага-сан? творението е суровината, глината на съществуванието. В нея се съдържат частици от други времена и друг живот, мръсотия, безумие и хаос, прекомерно удоволствие и непоносима болка… Но творецът е съвсем, друго нещо: той създава образите, превръща глината и хаоса в нещо повече от глина и хаос, оформя характери в пресата на болезнения си опит. Извлича божественото от суровината, разкъсва я, мачка я, формира я наново, нагорещява я до блясък… Така новото творение се пречиства и достига друга, по-висша и по-добра фаза на съществувание!