Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Чезаре я целуна, после леко я отстрани от себе си.

— Поли е тук и трябва да го видя — тихо рече той.

— По работа…

Тя мълчаливо кимна.

Палецът му повдигна брадичката й:

— Добре ли си? Питам, щото все пак уби човек, при това не кой да е… В такива моменти понякога ти се иска да повърнеш, да си легнеш…

— Направих го — усмихна се през сълзи тя. — Още докато ти разговаряше по телефона…

— Тогава всичко е наред — кимна той. — Гледай напред, всичко свърши… Иди в кухнята и накарай Джино да ти приготви нещо…

— И сама ще се справя.

— Знам, за Бога! Има ли нещо, с което не можеш да се справиш?! Но какво да правя аз? На Джино това му е работата, за нея му плащам… Искаш ли да го уволня?

— Не — отвърна с въздишка тя, после покорно склони глава. Инстинктивно усети, че точно това му трябва — една жена, изцяло под властта му. При това жена като нея ! Господи, колко са лесни мъжете… — Добре, ще го накарам да ми приготви нещо… — Откъсна се от прегръдката му и вдигна глава. — За теб?

— Нямам време — отвърна той. — Ще хапна нещо с Поли и мадамата му, все й забравям името… — Взе ръката й и долепи устни до дланта й: — Може би ще се позабавя…

— Няма проблеми — усмихна се тя и го побутна към вратата: — Върви, деловите въпроси не трябва да чакат.

На практика Чезаре отдели на Пол Киарамонте само няколко минути.

— Как си, братле? — попита той, после одобрително поклати глава. — Хубава работа свърши, браво… Докара и мадамата, и хлапето й! — После изведнъж се пресегна и жестоко стисна ухото на госта си. — Тъпо копеле! Защо си гръмнал ченгето? Нямаш ли акъл? Сега подире ни ще хукне цялото полицейско управление на Ню Йорк!

— Никой не ме видя, с изключение на мадамата и хлапето — отвърна Пол Киарамонте. — Използвах крадено оръжие със заличен номер. Спокойно можеш да забравиш за тъпите ченгета от Ню Йорк!

— Нямам предвид ченгетата, Поли. Става въпрос за шибаното ти прикритие. Вече едва ли ще мога да те използвам като малкото църковно мишле в параклиса на Голдони!

— Кво ти пука? — сви рамене онзи. — Нали поемаш контрола над тях?

В следващия момент лицето му се разкриви от болка, тъй като Чезаре отново изви ухото му.

— Трябва да четеш повече исторически книги, приятелче — изръмжа Гадняра. — Тогава ще разбереш как римляните са направили световната си империя. Инфилтрация сред покорените, мой човек. Това е тайната на успеха. Да не мислиш, че босовете на клана Голдони ще вирнат крака и ще чакат да ги чеша по корема? Нищо подобно. Привидно ще се покорят, но при първия удобен случай ще ми забият нож в гърба. А с твоята глупост ти ме лишаваш от възможността да бъда крачка пред тях, разбираш ли?

— Съжалявам — наведе глава Пол.

— Добре поне, че се справи с жената на Тони Д. — промърмори Гадняра.

— Значи ще забравим цялата история, така ли? — вдигна глава Киарамонте.

— Нищо подобно! — изръмжа Чезаре и пристъпи напред. — Ще я помним до последната крачка! И знаеш ли защо, Поли? За да не допускаш отново подобни грешки! Ясно ли е?

— Да.

Чезаре протегна ръка, придърпа го за врата и го целуна по челото.

— Ти си добро момче — промърмори той. — И най-вече вярно. Аз високо ценя верността, Поли… — Тръсна глава и добави: — Между другото, време е да прочетеш съчиненията на Плиний, дявол да го вземе! Има какво да научиш от тях… — Очите му бавно обходиха хола на апартамента за гости, обзаведен в неутрални тонове. Не го харесваше, но какво от това? Приемаше го, просто защото никога нямаше да му се наложи да живее тук. — Къде е Маргарет?

— В спалнята.

— Хубаво. Дръж хлапето под око. Не искам да ме безпокоят, ясно ли е?

Поли кимна и се насочи към спалнята. Отключи белезниците, с които беше вързал Франси за вратата на гардероба, и каза:

Хайде, хлапе. Отиваме да обядваме.

Франси хвърли разтревожен поглед към Маргарет, вързана за ръцете и краката към таблите на широкото легло.

— Ами мама?

— Аз ще се погрижа за нея — обади се от вратата Чезаре. — Как си, Франси?

Момичето не го удостои с отговор и тръгна към вратата, следвано от Пол.

Стиснал кутийка диетична кока-кола в ръка, Чезаре бавно пристъпи към леглото.

— Гледката не е от приятните — промълви той.

— Да се бориш с Тони е в реда на нещата — хладно го изгледа Маргарет. — Но да преследваш мен и дъщеря ми означава, че нямаш капчица морал, че си забравил законите на нашия свят! Ти си един презрян нещастник, Чезаре! Човек без никакво достойнство!