Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Преди около час Кроукър — издокаран като богат безделник, беше я забърсал от дългия бар в дъното на ресторанта. Много хора станаха свидетели на свалката. Такава беше и целта им, тъй като бяха решили да не демонстрират старото си познанство…

Огромен мъжага с изпито лице и дълбоки бръчки, Кроукър би трябвало да изглежда безличен. Но нещо в чертите, а може би и в поведението му издаваше един решителен тип. За това явно допринасяше и японската биомеханична протеза, която мътно проблясваше изпод ръкава му. На масата пред тях имаше огромна купа манилски миди и салата „Цезар“. Гледани отстрани, двамата несъмнено приличаха на безгрижни туристи. Той пускаше шеги, а тя звънко се смееше.

Говорим за вълка, а той — в кошарата, помисли си Веспър, забелязала появата на Чезаре на прага на ресторанта в компанията на антуража си. Очевидно беше човек на навика, тъй като всеки ден идваше да обядва тук. Първоначално тя се възпротиви на идеята на Кроукър да направят контакта именно в ресторанта, но той я убеди, след като й разказа как Леонфорте се беше опитал да го използва срещу Маргарет, убеден, че между двамата има любовен роман. И как след отказа му се беше опитал да го убие…

— Ето, виждаш ли? — беше изтъкнала тя. — Зърне ли те тук, Гадняра веднага ще ти види сметката.

— Не го познаваш, мръсното копеле — беше поклатил глава Кроукър. — Това не му е в стила. Първо би искал да ме подложи на мъчения…

Сега, усещайки присъствието на Чезаре в ресторанта, Веспър затвори очи и се изключи от заобикалящата я действителност. Чуваше единствено ударите на собственото си сърце, гръмки като ритуален барабан. Усещаше как въздухът влиза и излиза от дробовете й и се концентрира. Сърцето й затихна, остана само натежалата от мисли тишина. Извърна глава, клепачите й се повдигнаха. Оказа се очи в очи с Чезаре Леонфорте. Кроукър се оказа прав: в тези очи нямаше нищо човешко, погледът им беше изцъклен и неподвижен като на луд. Макар и в противоположния край на залата, от тялото му се излъчваше авторитет. Беше широкоплещест, със здрави като на щангист ръце и неестествено тънък кръст. Косата му беше дълга и разрошена. Прибавена към широката усмивка на лицето му, тя подсилваше усещането, че това е един човек с характер на палав хлапак. Но то се разсейваше в момента, в който се срещнеха студените и неподвижни очи на убиец…

Издържа погледа на Леонфорте спокойно, отпусната в небрежна поза до Кроукър. Вече беше достатъчно информирана, за да знае, че Чезаре не отговаря на типичната представа за гангстер, който вади пищов при първия признак на раздразнение. Безспорно умен и вероятно мъничко луд, Гадняра упражняваше властта си над фамилиите по Западното крайбрежие без усилие, но с желязна ръка. Успял да отстрани Доминик Голдони от ръководството на мафията по Източното крайбрежие, той без колебание тръгна да я завладява.

— Видя ни — прошепна Веспър, после отметна глава и се засмя, сякаш беше чула нещо много смешно от устата на събеседника си. — Подкреплението зае позиция… — Имаше предвид хората от СОБМ.

Нещо в гласа й накара Кроукър да вдигне глава:

— Няма от какво да се страхуваш. Цял живот се разправям с федерални агенти, ще се оправя и сега…

— Форест е добър служител, но малко твърдоглав — като теб…

— Казах ти, че няма от какво да се безпокоиш. Мога да държа в подчинение не само Уейд Форест, но и всички останали членове на СОБМ. Те са бюрократи до мозъка на костите и това прави действията им предвидими, колкото и неочаквани да изглеждат отстрани…

Беше прав, включително и за това, което ставаше в душата й. Като булка преди сватбата, Веспър беше обхваната от съмнения накрая, в най-важния момент. Трябваше да сключи сделка с Форест, който вече години ръководеше екипа за проследяването. Срещу огромното количество информация за фамилията Леонфорте се задължи да му предостави свобода на действие в решителния миг (разбира се, ако изобщо се стигнеше до такъв). След дълги съмнения и колебания Форест беше принуден да приеме техния нестандартен и доста опасен план, признавайки честно, че не вижда друг начин за проникване в организацията на Леонфорте. Ако Гадняра действително измъква най-доброто ни оръжие извън границите на страната, аз ще го пипна , сподели откровено Веспър. Форест беше принуден да й повярва. Не само поради отличните й резултати в „Огледалото“, но просто защото нямаше друг избор. Това беше причината да приеме ролята на поддържаща сила в операцията, но Веспър правилно отбеляза, че на даден етап положително ще поиска да влезе в играта със свой план.