Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Все още смаяна и разтревожена от предателството на Рич Купър, Маргарет бавно се насочи към своя автомобил „Лексус“. Спомените са нещо много особено, По-късно, когато отново беше в състояние да възстанови инцидента, тя помнеше единствено как Франки захвърли спортните страници на „Дейли нюз“ и изскочи навън да й отвори вратичката. Видя усмивката му, забеляза дори издутината под сакото му — там, където беше кобурът на револвера 38-и калибър.

После всичко стана някак едновременно. Личният й бодигард Роко сякаш се подхлъзна и започна да се свлича на земята. Тя сведе очи и видя неестествено подгънатия му крак. Пръстите му започнаха да разкопчават кобура, но в същия миг главата му се пръсна и обля с кръв и мозък минаващата на метър от тях достопочтена възрастна дама. Тя пронизително изпищя, а Маргарет се обърна по посока на колата. Приклекнал до калника, Франки й крещеше да залегне. После се надигна и полетя към нея. Първият куршум го улучи под брадичката и разкъса гръкляна му, вторият раздроби дясната му ключица. Него той не усети, тъй като вече беше мъртъв…

Тялото му политна към нея. Маргарет се опита да го задържи, но не успя и бавно се отпусна на колене.

— Франки! За Бога, Франки!…

Ръката й усети хладината на револвера, затиснат под трупа. Механично го издърпа и направи опит за преценка на обстановката. Наоколо вече крещяха, чуваше се тропот на тичащи нозе. Хаосът започваше. Тръсна глава и насочи вниманието си към тримата мъже, които тичаха насам с револвери в ръце. Кои са те? Гастрольори? Маргарет беше готова да се обзаложи за това. Професионалисти от друг град или друга страна, сключили договор за нейното ликвидиране… Сърцето болезнено блъскаше в гърдите й. Дойде и моят ред , объркано си помисли тя. Леонфорте очисти първо Дом, сега ще се разправи и с мен…

Опита се да стане, но револверът се закачи някъде по дрехите на Франки. Маргарет изкрещя от гняв, вдигна крак и преобърна трупа. Очите на Франки внимателно се взряха в небето, от устата му се проточи тънка струйка кръв.

Единият от убийците се отпусна на коляно, опря лакти на бронята на някаква кола и насочи към нея дулото на автоматичен пистолет 45-и калибър. Маргарет освободи револвера на Франки от кобура, прицели се с нетрепваща ръка и натисна спусъка. Коленичилият отлетя назад с разперени ръце. Двамата му колеги се заковаха на място, върху лицата им се изписа объркване.

Маргарет стреля още веднъж и хукна към колата, която чакаше на няколко крачки с отворена врата. Скочи вътре и завъртя ключа на стартера още преди тялото й да улучи седалката. Кракът й потърси педала за газта, пропусна го, после веднага опита още веднъж. Дясната й ръка премести лоста на скоростите в мига, в който задното стъкло се пръсна на хиляди късчета. Мощната кола се стрелна напред и потъна сред потока автомобили по булеварда. Засвяткаха фарове, разнесе се нестроен хор от недоволни клаксони, примесен със скърцане на спирачки.

Един последен куршум бръмна в купето, после Маргарет нави волана да избегне насрещното движение и прекоси кръстовището на червено, избягвайки по чудо някакъв тромав камион със зеленчуци и движещия се успоредно с него мотоциклетист. После натисна спирачката и направи обратен завой по Парк авеню. Върху асфалта се изсипа дъжд от ситно натрошени стъкла, примесени с части от тапицерията на лексуса. Мощният мотор изрева и колата сякаш литна към центъра на града, средния тунел и сигурността на голямата къща в Олд Уестбъри…

Шофьорът вкара блиндираната лимузина в алеята пред огромната бяла къща в западен Палм бийч. Пред входа се издигаше величествена колонада в древноримски стил, по безупречно подстриганата полянка бяха пръснати цветни лехи и вечнозелени храсти. Уличката се наричаше „Флаглър драйв“ и не беше толкова престижна като булевард „Океан“ — мястото на най-богатите резиденции, но в замяна на това беше далеч по-тиха и уединена. Не без значение беше фактът, че до тук се стига през квартала на хората от средна ръка, без да се налага пресичането на черното гето, разположено западно от града.

Къщата нямаше изглед към Атлантическия океан и това я спасяваше от непрекъснатия поток туристи. В замяна на това гледаше към тихите и кристалночисти води на езерото Уърт.

— Ето ни у дома — промърмори някак злорадо Гадняра и свали страничното стъкло на лимузината. — Хрътките веднага те усетиха…

Над прозорчето се наведе униформен пазач.

— Свежа кръв — подхвърли Гадняра.