Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Веднъж успяла да проникне в СОБМ, Веспър бързо откри, че компанията „Волто ентърпрайсиз унлимитид“ е сред най-подозрителните клиенти на Отдела. Имаше данни, че през главната й централа, регистрирана на Бахамските острови, тече пълноводен поток от мръсни пари, стотици милиони долари годишно. Пулсът й рязко се ускори, когато научи името на човека, дърпащ конците на незаконната дейност на „Волто“. Това беше Чезаре Леонфорте, синът на Джони… Именно той трупаше огромно състояние от прането на мръсните пари!

Всичко дойде на мястото си. Винаги се беше питала как Джони Леонфорте е успявал в продължение на години да се крие зад маската на Леон Уоксман. Документите му действително бяха безупречно фалшифицирани и не беше пропуснато нищо — кръщелно свидетелство, дипломи от гимназията и университета, справки за финансово състояние, сведения от армията, а дори и решение по бракоразводно дело, издадено от съдебните власти на щата Вирджиния. Към всичко това трябваше да се прибави и пластичната операция на лицето му, извършена в чужбина. Но въпреки това Веспър продължаваше да недоумява как Леонфорте е създал своята шпионска мрежа вътре в „Огледалото“.

Започна да рови в тази посока и скоро получи отговор. Назначението на Леонфорте съвпадаше с една от периодичните кампании за дебюрократизация на държавния апарат. Стотици държавни служители от среден ранг са били уволнени, сред тях попаднали и почти всички от Отдела за проучване на новоназначените служители, които и без това имали временни заповеди. Първата работа на Леонфорте била да освободи всички от отдела, а за тази дейност да използва услугите на една независима компания, наречена „Служба за национална сигурност“. Веспър се зарови в компютрите и упоритостта й беше възнаградена: оказа се, че тази „независима“ компания е филиал на „Волто ентърпрайсиз унлимитид“. Ето как Джони Леонфорте е успял да се справи с проверките и сложната система за сигурност. На практика е бил „проучен“ от собствения си син!

Късчетата от мозайката продължаваха да заемат местата си, особено след като Лю Кроукър й обясни как Никълъс Линеър е задигнал свръхсекретна информация от компютрите на „Авалон ЛТД“ — една от най-известните международни компании за търговия с оръжие, превела по сметка на „Волто“ стотици милиони долари.

Миналата година „Авалон“ успя да се добере и до „Факел“ — портативния ядрен заряд, който може да се изстрелва от рамо, една от последните разработки на ДАРПА. Веднага след това стана ясно, че истинският собственик на „Авалон“ е Чезаре Леонфорте…

Всичко дойде на мястото си, стана ясно кой и как е имал достъп до секретните планове на „Огледалото“, Веспър изпита неволно възхищение от умно изпипаната операция. Чезаре осигурява на Джони ръководния пост в „Огледалото“ чрез безупречната легенда на несъществуващия Леон Уоксман. В отговор Джони му предава всички необходими данни за проникване в ДАРПА. После Чезаре създава „Волто“, която му е необходима за изпиране на огромните печалби от продажбите на оръжията, откраднати от складовете на ДАРПА чрез хора на „Авалон“…

Вече цяла седмица Веспър и Кроукър наблюдаваха бялата вила в западните покрайнини на Палм бийч. Тя старателно си записваше всички, които влизат и излизат от нея: военни и цивилни, адвокати и бизнесмени, съмнителни типове с вид на гангстери, момичета за забавление и (колкото и невероятно да звучи) момчета със същите функции… Към тези посещения трябваше да се прибавят и чисто служебни: ежедневната доставка на кифли, гевреци и хляб от близката фурна „Льо Пти“, свежи цветя от „Амазония“, поддръжка на басейна два пъти седмично от „Блу Грото“, градинарски услуги… Списъкът зае две гъсто изписани страници от бележника й.

Тръсна глава и направи усилие да се концентрира върху непосредствените задачи. Двамата с Кроукър бяха заели ъглова маса в един от модерните ресторанти на Палм бийч, разположен на авеню „Уърт“ — главната артерия на курортния град. По тротоарите се влачеха отегчени туристи, търсещи по-скоро прохладата на скъпите магазини, отколкото стоките, изложени в тях. В ръцете им се поклащаха полупразни торбички за пазаруване.

Веспър кръстоса крака и си поръча ново мартини. Изглеждаше страхотно, лицето й с яркосини очи и прекрасна златиста коса привличаше като магнит погледите на минувачите. Носеше къса рокличка без ръкави на модната къща „Ерве Леже“, която подчертаваше не само дългите й, безупречно оформени бедра, но и всички останали предимства на гъвкавото й тяло. Ето какво прави един тоалет за 3000 долара, въздъхна в себе си тя. Да изглеждаш секси, но да се различаваш от евтините красавици, които на подобни курорти се срещат в изобилие…