Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Може, но на мен не ми говори нищо — тръсна глава тя и отмести бирата си. — А вие все пак сте ченге!

— Ван Трък ми дължи пари. Вървя подире му чак от Сайгон…

Вратата се отвори и в залата влезе човек с работни дрехи, който тикаше пред себе си количка с безалкохолни напитки. Хонико се извини, подписа фактурата и подвикна към задната част на заведението. Оттам се появи прегърбен японец с навити ръкави и мръсна престилка, който побърза да изтика количката към склада.

— Ако вашият човек се появи, няма да пропусна да му кажа, че го търсите — извърна се жената към Никълъс. Желаете ли нещо друго?

— Походката ви е грациозна като на истинска гейша — промълви Никълъс. Това беше възможно най-добрият комплимент и Хонико моментално го оцени.

— Благодаря.

— Колко ви дължа? — слезе от високото столче той.

— Заведението черпи — усмихна се тя, но дълбоко в тъмните й очи се мерна нещо неясно, може би любопитство. — Вие сте наполовина американец, нали?

— Не, по-скоро британец — поклати глава той. — Баща ми е служил в армията на Макартър.

— Моят пък е бил военен полицай, от следвоенния контингент…

Това беше мигът, в който се установи невидимата връзка между тях. Връзката на майчината кръв от Изтока, която прескача от клетка в клетка като тайнствените ензими на ДНК. Може би се готвеше да каже още нещо, но в този момент звънна телефонът. Тя вдигна безжичния апарат, а Никълъс се поклони и тръгна към вратата. Хонико изключи апарата, отново понечи да каже нещо, после се отказа и отвърна на поклона му по традиционния за японците начин.

Слънцето над Палм бийч беше в зенита си, над водата се лееше ослепителна светлина. Кралските палми бяха посърнали. Минаваше един часът, но Веспър Аркам и Лю Кроукър работеха здраво още от три и половина през нощта.

За Веспър тази работа продължаваше вече години. Започнала като шпионка на Кайшо Микио Оками, тя беше успяла да проникне в „Огледалото“ — свръхсекретната правителствена организация за специални поръчения, която се занимаваше с цялата мръсна работа в шпионажа, включително и политическите убийства. Там разбра, че някой редовно краде ултрамодерни оръжия от ДАРПА — Специалния отдел за разработка на нови оръжейни системи към Пентагона, и оттам тези оръжия отиват направо на черния пазар. При мисълта, че най-съвременните американски оръжия (още в експериментален стадий) — могат да попаднат в ръцете на Саддам Хюсеин или колумбийските наркокартели, направо й спираше дъхът. Положението стана още по-лошо, когато установи, че следите на крадеца водят направо към „Огледалото“.

От момента, в който откри, че покойният Леон Уоксман — шеф на „Огледалото“ — е бил всъщност Джони Леонфорте, тя насочи усилията си към отговора на основния въпрос — дали фамилията Леонфорте стои зад кражбите в ДАРПА. Специалният отдел се финансираше от извънбюджетна сметка на Пентагона, което означаваше, че Конгресът няма контрол върху него. Официално ДАРПА изобщо не съществуваше. Въпреки това някой беше проникнал в него и подбираше за свои цели най-добрите експериментални оръжия.

Чезаре Леонфорте? Веспър беше склонна да вярва, че е именно така. Защото точно бащата на Чезаре — Джони Леонфорте, беше имал възможността да проникне в ДАРПА благодарение на ръководния си пост в „Огледалото“. А Чезаре беше достатъчно умен, за да съхрани този канал и след смъртта на Джони, вероятно прибягвайки до подкупи и заплахи.

Желанието на Веспър да запуши огромната пробойна в системата за национална сигурност и да предаде Чезаре в ръцете на правосъдието постепенно се превърна в мания, в най-важното нещо в живота й. Подобно на всички членове на „Огледалото“ и тя остана измамена от комбинациите на Джони Леонфорте. Може би затова беше твърдо решена да принуди сина да плаща за греховете на баща си, а и за своите собствени…

Усилията й в тази насока бяха възнаградени. Получила назначение в Специалния отдел за борба с монополизма на Федералното правителство (СОБМ), тя издейства наемането на Лю Кроукър като оперативен агент под личното й разпореждане. Това стана далеч по-лесно, отколкото можеше да се предположи. Преди всичко, защото във Федералните служби работеха уморени и зле мотивирани чиновници, които бяха безнадеждно затънали сред тонове бумаги и ефективността от работата им се доближаваше до нулата. Когато човек знае по кои пътеки да тръгне, той без особени усилия получава необходимите подписи за назначаването на външен сътрудник. Старият шеф на Веспър Леон Уоксман (Джони Леонфорте) беше мъртъв. Самата тя си беше създала широка мрежа от мълчаливи помощници в лабиринта на държавната бюрократична система и това й даваше огромно предимство. Някои от тези хора заемаха толкова високи постове в правителството, че дори Бог се вслушваше в думата им…