Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Плаващият град беше град-държава, скрит дълбоко в джунглата на Виетнам. Оттам Майк и Рок направляваха огромната си мрежа за трафик на наркотици и оръжие, най-голямата в света. Но Плаващият град вече е само спомен, пометен от ядрена експлозия. Благодарение на онзи тип Линеър. На практика нещата се бяха подредили добре за Майк, който отдавна беше замислил да се оттегли. Линеър проникна в Плаващия град точно навреме и вероятно би очистил и него, но тогава избухна експерименталният ядрен заряд, известен с името „Факел“.

Именно в Плаващия град Майк и Никълъс се сблъскаха очи в очи. И Майк почти изпадна в шок. Сякаш виждаше една оживяла легенда — стария полковник Линеър да се надига от гроба. Сякаш виждате скритата половина на собствената си същност, своя брат близнак…

Защото между бащите им беше съществувала толкова здрава връзка, че тя неминуемо се прехвърляше и върху синовете. Никълъс все още не подозираше за нея, а Майк напразно се беше опитвал да докаже, че подобно нещо не съществува. Дълго и упорито, в продължение на месеци… После се отказа и единствената му грижа беше Никълъс да научи за нея, когато на него му е удобно и нито минута по-рано.

Проучва сина на полковник Линеър с години, накрая вече го познаваше далеч по-добре дори от най-близките си любовници. Но когато се срещнаха очи в очи сред пламъците на Плаващия град, илюзиите му се пръснаха като сапунен мехур. Никълъс Линеър от плът и кръв се оказа далеч по-впечатляващ от представата, която си беше изградил за него Майк. Потънал в погледа на ясните му като планинско езеро кафяви очи, Майк усети как косъмчетата на врата му настръхват. Едва в онзи миг разбра, че съдбата му е преплетена завинаги със съдбата на този мъж.

Защото Никълъс Линеър се оказа противникът, за който беше мечтал цял живот. По тази причина му даде възможност да избяга от бамбуковата клетка, в която го беше затворил Рок. Знаеше, че в решителната битка ще трябва да използва цялото си умение срещу могъщото Тао-тао на Никълъс — умението да използва силата на древната психонекромансия. Майк видя с очите си какво може Никълъс. Видя с каква лекота се справи с охраната и уби Рок — човека, страшилище за всички опиумни крале в Златния триъгълник.

Още помнеше паническото си бягство от Плаващия град с раздрънкания камион, в чиято каросерия се метна и Никълъс. Дали усети, че зад волана е той, Майк? Все още виждаше в огледалцето как раненият Рок се надига от земята и насочва „Факел“ по посока на Никълъс, а той използва студената стомана на Тао-тао, за да отклони ракетата към небето.

Малко след това Никълъс скочи от камиона. Направи го точно когато бяха на моста над дълбока стотици метри пропаст, в дъното на която се пенеше пълноводен планински поток. Естествено, той не можеше да знае, че Майк е блиндирал кабината с дебел слой олово, нито пък, че са извън обсега на ядрената експлозия, която унищожава всичко в периметър от няколко градски квартала. Плаващият град бе изпепелен, но Майк остана невредим. Надяваше се, че и Никълъс е успял да се спаси. Защото бяха квит: Майк му помогна да се измъкне от бамбуковата клетка на Рок, Никълъс на свой ред го спаси от ядрения заряд, изстрелян от лудия му съдружник.

Срещата им се отложи за неопределено време в бъдещето. Но Майк си даваше сметка, че всичките му действия от онзи момент нататък се подчиняваха единствено на очакването на този ден. Това го накара да се появи в Токио; това, грубо казано, беше и причината да бъде с Гиай Къртц в този момент.

— Извинявай — промърмори той и стана от масата. Обърна се малко преди да хлътне в тоалетната. Гиай се беше заела с тигровите скариди, изящните й пръсти действаха по-добре от пръчици за хранене. Изчака я да отвори поредната черупка с дългите си, безупречно поддържани нокти, после прекоси къс коридор и хлътна в тоалетната. Облекчи се, провери всички кабинки и едва тогава извади мобифона си.

— Време е — късо продума той, когато се върна на масата.

— Не искаш ли десерт? — огромните очи, които го плениха преди петнадесет месеца на някакъв прием в Сайгон, внимателно се взряха в лицето му. Тези приеми са голяма скука, особено ако не познаваш подходящите хора. Но Майк ги знаеше всичките. Информация за нея получи от японския консул, очите му вече я отделяха от тълпата. Мъжът й се оказа червендалест и русоляв арийски бизнесмен от Кьолн. Арогантен и едновременно с това ограничен, той беше от онези противни европейци, които си въобразяват, че знаят всичко за Азия. Интересуваше го бизнесът и нищо друго. Майк остана с впечатлението, че и окото му нямаше да мигне, ако начука жена му направо там, върху персийския килим под краката му. Всъщност го направи почти там. В тоалетната стаичка с кристален полилей, чиито висулки тихо звъннаха при влизането й…