Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Къде е? — тихо попита тя. — Искам да ми го покажеш…

Той очевидно знаеше за какво става въпрос.

— Откъде знаеш, че е у мен?

Главата на едра скарида изчезна между здравите му зъби.

— Познавам те — усмихна се тя и извади нова пура.

Той се протегна и я издърпа от пръстите й. Тя стреснато го погледна, раменете й едва забележимо потръпнаха. После въздъхна и покорно хвана вилицата. Хранеше се без апетит, механично. Жалко, въздъхна в себе си Майк. Дори за миг не мога да зърна прекрасните й зъби, равни и бели като бисери.

Страшно много му се искаше да ги види. Ръката му се появи над масата, стиснала дръжката на остър нож с пружина. Светлината на свещите заигра по дългото острие.

Гиай замръзна с вилица в ръка, ноздрите, й се разшириха като на хищник, усетил близостта на плячката си.

— Това ли е? — ненужно попита тя. Знаеше, че е точно това. Странно, много странно оръжие. Бронзова ръкохватка във формата на лотос предпазваше юмрука, от долната част стърчеше вертикална, извита като дъга стоманена шина, която се сливаше с дръжката. Двуострата повърхностна дългото острие зловещо проблясваше между пръстите му.

— Почистен е безупречно — промърмори Майк и острието леко помръдна. — Потопих го в бутилка „Лато Талбо“, реколта 1970-а, любимото му вино… Добре съм направил, нали?

По тялото й пробяга тръпка, раменете й леко помръднаха. Но на лицето й нямаше отвращение. Напротив — очите й възбудено проблеснаха, устните се разтвориха още малко.

— Да — тихо отвърна тя, макар въпросът му да й беше непонятен. — Снощи отворихме една бутилка от това вино. Той отпразнува петата ни годишнина, като пое първата глътка направо от пъпа ми. Лежах на килима и правех огромни усилия да не повърна. Вкопчих пръсти в косите му. Той мислеше, че това е изблик на страст… Но през цялото време си мислех за… — очите й най-накрая напуснаха блестящото острие и се спряха върху лицето на Майк. В тях проблесна онази шокираща интимност, която може да се види само по време на секс. — Мислех си, че мачкам не косите, а сърцето му!

— Беше гадно копеле — кимна Майк. — Опита се да ме прекара в оная сделка с „Транс нет“… Мислеше, че може да се скрие зад всичките си адвокати и бодигардове. Но не знаеше простата истина, че те или са ми задължени, или просто изпитват ужас от мен… Предадоха го без колебание, бих казал — дори с удоволствие и злорадство… — раменете му леко се повдигнаха. — Но така е в Сайгон, работа се върши с връзки и пари. Нямаш ли ги — загубен си… — Юмрукът му светкавично се извъртя, ножът тресна върху плота на масата. Никой от персонала не извърна глава. — За да получиш това, което искаш, трябва да пролееш малко кръв… Нали така, Гиай? Това е Азия. Животът струва по-малко от кило ориз, така сте закърмени…

Очите на Гиай не се отделяха от блестящата кама, сякаш беше готова за скок пепелянка. От изражението й не можеше да се разбере дали мрази, или боготвори смъртоносното оръжие. Страните й поруменяха, над горната й устна се появиха ситни капчици пот.

— Уби го със собствените си ръце, нали?

— Не, Гиай. Ти го уби!

— Аз? Нищо подобно!

— Най-странното е, че си вярваш промърмори Майк, след като дълго я гледа. — Но истината е друга: ти просто отваряш крака и се изключваш. Оставяш секса да командва — сякаш разполага със свой отделен разум. Така изпитваш чувството, че не си отговорна за решенията, които се вземат… Решения за живота и смъртта…

— Не понасям гледката на смъртта! — дрезгаво прошепна Гиай. Очите й бавно се оттеглиха от лицето му и се заковаха, в някаква точка над рамото му. Майк прекрасно знаеше какво вижда там: своето минало. — Откакто открих мама на пода в спалнята… Кръвта… — пое въздух с остро свистене, после забързано продължи: — Страшно много кръв! А червата й бяха пръснати из цялата стая, като отровни змии… — Очите й отново се фокусираха на лицето му, изражението им беше обвинително. Ти знаеш всичко това… Знаеш го! Но продължаваш да ме съдиш според собствените си стандарти!

Той се приведе над масата, оранжевите точици в очите му възбудено проблеснаха:

— Само това мога, Гиай. Не влагам нищо лично, повярвай ми! — Набоде една скарида с вилицата си и тръсна глава. — А сега яж, защото всичко изстива…

Гиай се подчини, този път с малко по-голяма охота. И той получи възможност да зърне бисерните зъби, проблясващи като светкавици зад сочните червени устни. В известен смисъл съжаляваше за смъртта на съпруга й. С нея изгуби и удоволствието да притежава жена, която принадлежи на друг мъж. Спомни си как я облада по време на някакво парти. Просто я награби в кухнята, вдигна полата й, стисна с длани подскачащите й гърди и проникна дълбоко в нея. Слушаше учестеното й дишане, членът му беше твърд като скала. А през цялото време тъпият й мъж се наливаше с вино оттатък стената и правеше още по-тъпите си сделки! Имаше нещо особено възбуждащо в чукането на жена, чийто съпруг се беше опитал да го измами. Особено пък на негов терен… Но всичко това вече го няма… Жалко! Ала времето на действието така или иначе е настъпило, въздъхна в себе си Майк. Заради Никълъс Линеър, който успя да проникне в Плаващия град…