Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Това не е ли странно?

— Не особено. Ограниченията на бюджета често налагат отстраняване на хората, които за момента не са ангажирани с конкретни задачи. В посочения период Дидалъс е съкращавал предимно секретарки и помощен персонал…

— Как се казва тази фирма?

— Сега ще видим — промърмори следователят и започна да прелиства дебелия том пред себе си. — Ето… Компанията носи името „Национална служба за сигурност“.

Веспър пристъпи към компютъра и поиска наличните данни за НСС. На пръв поглед всичко беше наред, но тя изведнъж забеляза, че компанията е собственост на конгломерат, обозначен със съкращението ВО. Набра името и поиска пълна информация.

Екранът остана празен в продължение на няколко секунди, после компютърът изстреля съхранените в паметта му данни. Веспър затаи дъх. Пълното име на конгломерата беше „Волто Ентърпрайсиз“! „Волто“ означава и „Ларва“! Бялата маска на призрака! Която понякога може да бъде и черна…

Мозайката започна да се подрежда в главата й със забележителна бързина. Но картината, която се очерта, беше толкова ужасна, че тя за миг затвори очи и отпусна ръце до клавиатурата. Хидрата наистина има стотици глави! Отсечеш една, на нейно място поникват две! Нима всичките им усилия са били напразни? Нима ще се окаже, че Дидалъс не е бил главният ръководител на „Годайшу“ в Америка, а просто обикновен изпълнител?

Адресната регистрация на ВО сочеше Уест Палм Бийч, Флорида, но в компютъра нямаше данни за нито един от нейните служители. В душата й се промъкна ужас, ръцете й механично подадоха нова команда. Пръстите й бяха студени като лед, клавишите глухо потракваха… И изведнъж…

Опасенията й се превърнаха в действителност. Адресът на ВО беше идентичен с този, който подозираше… Огромна каменна къща на брега на океана, собственост на някаква чуждестранна компания без никаква дейност на територията на САЩ, без приходи, подлежащи на данъчно облагане. Седалището й беше на Бахамските острови, а фактът, че данните й бяха вкарани в компютрите на ФБР и Пентагона, се дължеше на една съвсем прозаична причина — през банковата сметка на тази компания ежегодно преминаваха стотици милиони долари!

А човекът, който използваше тази къща през зимните месеци на годината и който по всяка вероятност беше собственик на компанията, се наричаше Чезаре Леонфорте.

Веспър се облегна назад, по челото й избиха ситни капчици пот. Ако разсъжденията й са верни, именно Гадняра е извършил проучването на Леон Уоксман и по този начин е вкарал в „Огледалото“ собствения си баща! Дидалъс го е назначил за директор без никакви по-нататъшни проверки и това означаваше само едно: Гадняра го е държал в свои ръце, именно той е собственик на „Моргана“, „Малъри Ентърпрайсиз“ и „Авалон ЛТД“. Той е „ларва“ — призракът с черна маска, която добре е прикривала истинската му самоличност. Той е хидрата със стоте глави, с която се бяха борили всички.

Значи нищо не е приключило , помисли си Веспър. Напротив, то едва започва…

Токио

— Какво най-много си искала в живота си?

Майк Леонфорте погледна през масата високата елегантна жена, която бавно пушеше тънка черна пура. Гиай Къртц беше виетнамка, произхождаща от известна сайгонска фамилия. Омъжена, разбира се, но това също бе част от играта. Свободна тя не би изглеждала толкова желана. С жена като нея Майк мечтаеше да бъде още от пристигането си в Азия преди двадесет години. А дори и преди това, ако искаше да бъде честен пред себе си…

Забил поглед в овалното лице с високи скули, безупречната кожа в махагонов цвят и разкошните синкавочерни коси, той бавно си даде сметка, че това изящно създание (или нещо, което силно се доближаваше до него) беше смущавало съня му далеч преди дори да помисли за Азия. Нищо чудно, че пристигнал да воюва в Азия, той никога повече не се завърна у дома. Защото Виетнам стана истинският му дом.

— Кажи — настоя той с подобие на усмивка в ъгълчетата на устата си. — Кажи и то ще бъде твое…