Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Черният мерцедес се появи зад тях още преди да бяха изминали първата пресечка. Майк извърна глава точно навреме, за да види как колата се качва на тротоара и помита двойка пънкове с блестящи дрънкулки по дрехите, червено-черни коси, събрани в стил „Уди Кълвача“, и боядисани в черно устни.

— Какво има? — попита Гиай.

Пред тях имаше двама мотористи с фосфоресциращи якета и железни халки на носовете, които пиеха бира направо от бутилките, небрежно облегнати на шарени като папагали мотори „Сузуки“. Майк се втурна към тях и им извика нещо. Гиай остана да го чака на платното.

— Кретени! — изръмжа той и се обърна към нея. Очите му не изпускаха черния мерцедес, който беше разчистил пътя си и летеше към тях.

От устата му се откъсна нечленоразделен вик, Гиай се обърна. Очите й се разшириха от ужас. Бронята на мерцедеса се вряза в нея. Тялото й отхвръкна във въздуха, после се строполи на асфалта. Разнесе се зловещият пукот на прекъснати гръбначни прешлени, кръвта бликна като фонтан.

Мерцедесът изрева и полетя напред, едва тогава тълпата пред нощния клуб излезе от вцепенението си. Разнесоха се викове, хората, се втурнаха към пострадалата. Майк използва суматохата и се промъкна към дъното на улицата по следите на изчезналата кола. В далечината се разнесе познатият вой на полицейски сирени, който бързо се приближаваше.

Видя как мерцедесът свива наляво, в тясна уличка. Последва го тичешком. Краката му се движеха леко, дробовете му равномерно поемаха кислород. Свърна зад ъгъла точно навреме, за да види как черният мерцедес заковава на място и купето му се разклаща на подсилените амортисьори. Уличката беше пуста. Дори обичайните клюкари се бяха втурнали към мястото на произшествието. Една от задните врати се отвори, Майк ускори крачка. Сърцето му пееше. Какво беше казал Ницше? „Човек обича желанието си, а не обекта на това желание…“

В следващия миг вече беше в купето. Вратичката се затръшна, скоростите изскърцаха, гумите изсвириха. Майк се приведе напред и потупа шофьора по рамото:

— Отлична работа, Йоши!

Никълъс Линеър отправи поглед към токийската нощ, — натежала от смог и разноцветно неоново сияние. Далеч долу се поклащаше гора от черни чадъри, върху купетата на колите барабанеше дъждът. Шинжуку както винаги беше задръстен от народ.

Това беше обичайната гледка от кабинета му, разположен на петдесет и втория етаж на небостъргача Шинжуку Сюриу. Но в момента всичко му изглеждаше някак различно. — От последната му поява в Токио бяха изминали петнадесет месеца. Дойде тук, за да изпълни своя дълг, да спази едно обещание, което даде на покойния си баща — полковник Денис Линеър. Петнадесет месеца от срещата му с представителя на Микио Оками близък приятел на баща му и, както се оказа по-късно, Кайшо… Оябун на оябуните, върховен ръководител на всички кланове на японската мафия Якудза.

Предаден от най-близките си съветници, Оками бил принуден да се укрие във Венеция. Потърси помощта на Никълъс за своето оцеляване. Никълъс имаше дълбоки лични причини да ненавижда Якудза и положително би отклонил молбата на стареца, дори с риска да не изпълни последната воля на баща си. Но той беше човек на честта. Прие задачата, въпреки иронията на съдбата, принудила го да закриля главатаря на една организация, която дълбоко ненавиждаше. Прие я спокойно и се зае да я изпълни съвестно, в чисто японски стил.

Откри убиеца, на когото бяха възложили изпълнението на присъдата. Един страховит виетнамец на име До Дук Фуджиро. Откри и оябуна, който му беше възложил задачата. Сега Тетцуо Акинага (единственият останал жив представител на Вътрешния кръг съветници) бе в затвора и очакваше процес по обвинение в опит за убийство. Оками се върна в Токио, придружен от Никълъс. Тук двамата откриха, че са изправени пред нова, още по-голяма опасност.

След петнадесет месеца отсъствие Токио му се струваше коренно променено.

Даваше си сметка, че тези промени се дължат преди всичко на депресията, обзела Япония след 1991 година. Днес по улиците имаше далеч повече бездомници, повечето компании работеха с малка печалба или на загуба. Доскоро непознатият процес на временни уволнения заливаше цялата страна, а заплатите на работещите не бяха повишавани над четири години. На път за Шинжуку Никълъс видя дълги опашки пред магазините. Японците отказваха да купуват вносния американски ориз и настояваха за този, който е произведен в страната.