Эрик Ластбадер - Френска целувка

Мабюс извади малък автоматичен нож, отвори го с щракване и плъзна острието по ръката си, там където още нямаше следи от стари порязвания.

Острата болка го ободри и освежи напълно, той сякаш се отърси от сън, или по-скоро, от мисълта за сън. Това му достави голямо удоволствие.

Докато светофарът се смени, мина доста време, през което Мабюс гледаше как кръвта, неговата кръв, пълзи по кормилото подобно на животно със своя собствена, независима воля. Накрая струйката започна да капе по пода на колата, в такт с пулса му. Тогава той притисна носната си кърпа към раната, за да спре кръвта.

Два дни в седмицата Мило работеше, доколкото въобще работеше нещо, в Академия на военната история. Впрочем, това не беше учебно заведение в истинския смисъл на думата, а по-скоро библиотека, обхващаща всички области на военната мисъл, изкуство и опит.

Това бе частна академия, издържана от „Обществото за завръщане в лоното на църквата“, помещаваща се под неговия покрив.

Бароковата сграда от седемнайсети век, собственост на „Льо Жирон“, както членовете на Обществото го наричаха помежду си, бе истински дворец, проектиран от Жул Ардуен-Мансар, с характерния покрив, носещ името на архитекта. Постройката се намираше на Плас Вандом, което, имайки предвид стойността на недвижимите имоти в Париж, свидетелстваше за изключителното богатство на „Льо Жирон“.

Мило отговаряше за постъпването на нови материали в огромната библиотека, или поне официално това бяха задълженията му през два от дните в седмицата. В действителност, той бе нещо като преподавател в Академията и работата му беше да наставлява обещаващите младежи в изкуството на войната, според вижданията и разбиранията на „Льо Жирон“. Това означаваше да им представи предмета в историческа перспектива, като ги запознае с разнообразните, променящи се способи за водене на бойни действия, прилагани от гениите на войната, започвайки от Александър Македонски и стигайки до Патън 10 10 Известен американски генерал, участвал във Втората световна война — Б.пр. .

И едва тогава Мило запознаваше учениците си с теориите на Сън Цу, Иеясу Токугава и Миямото Мусаши, чиито учения бяха колкото неостаряващи, толкова и универсални.

— Вникнете в техните уроци — обичаше да настоява той. — Римската империя някога е била най-великата сила на земята. Британската империя също е имала своя звезден час. Колкото до Америка, тя достигна върха в развитието си като империалистическа държава през 1945-а. В момента тази нация е най-големият длъжник в света. Икономиката й е осакатена от огромния търговски дефицит. Буйно нараства броят на бездомниците в градовете, които тя не може или не иска да подслони. Никой не желае американска продукция, дори самите американци — те искат да виждат „Made in Japan“ или „Made in Germany“ на всичко, което купуват. Ирония на съдбата ли е, че точно Германия и Япония, които изгубиха Световната война и преди четирийсет и пет години бяха на ръба на разрухата, днес имат най-силните икономики? Не, това е пример, който трябва да ни послужи за урок. Но да се върнем към Америка, този загиващ колос, очакващ единствено своя „coup de grace“ 11 11 Удар на милосърдието, с който се доубива падналият (фр.) — Б.пр. , който да сложи край на мъките му. Още римляните ни показаха, че разположението и корупцията са първите признаци на упадъка на една цивилизация. Аферата „Уотъргейт“, както и пресният пример с иранските контри илюстрират користта и покварата във върховете на това общество — два смъртни гряха, предвестяващи настъпващото зло. Затова от тук и трябва да започнем — от смъртта на Америка.

Неговите лекции винаги омагьосваха студентите и им вдъхваха почит и респект, граничещи с благоговение. За тях той символизираше силните, радикални политически мъже от старата школа, които преди влизането си в „Льо Жирон“ те бяха смятали за част от миналото.

Но като добавка към преподавателската си работа в Академията Мило развиваше и доста странични дейности, най-важна от които безспорно бе операцията „Белият тигър“.

С това кодово наименование Мафията наричаше своя план за създаване на голям канал за контрабанда на наркотици от платото Шан. За по-просто Мило и хората му също използваха това име. По практически съображения Мило бе прехвърлил повечето от работата по операцията върху гърбовете на своите верни кучета, виетнамците Данте и Мабюс, но Логрази, представителят на мафиотските семейства, участващи в „Белият тигър“ не знаеше за това.