Эрик Ластбадер - Френска целувка

През витрините се виждаше, че вътре се провежда търг. Продаваха се платна на френски импресионисти. Обширното помещение бе пълно главно с немци и японци, които ентусиазирано наддаваха, стиснали каталози в ръце.

— Тери Хей е имал любовница — продължи Логрази. — Французойка с кхмерска кръв на име Сутан Сирик.

Краката на Мило омекнаха.

Логрази наблюдаваше търга. В момента се продаваше великолепна картина на Моне и наддаването вървеше доста оживено.

— Само не ми казвайте, че не сте знаели за нея.

Внезапният порив за уриниране накара Мило да потрепери.

— Знаех, естествено. Но не допусках, че Тери е споделял…

— Там ви е била грешката. — За щастие на Мило, от известно време Логрази не поглеждаше към него — в противен случай неминуемо би забелязал смъртната му бледност. — Сега искаме от вас да направите така, че тази Сирик да последва своя любовник.

— Но…

— Никакво „но“ — прекъсна то рязко Логрази. — Няма да се пазаря с вас. Направете го и точка. — Той се завъртя на пета и си тръгна.

Мило гледаше потресен как Логрази бързо се отдалечава, оставяйки го между Сцила и Харибда — нямаше как да пренебрегне нареждането му, но, от друга страна, не можеше и да убие Сутан.

После затвори очи и се помъчи да се успокои. „Мисли! — каза си ядно той. Какво ще даде на Мафията смъртта на Сутан?“ Нямаше понятие за отговора и точно затова трябваше на всяка цена да го открие.

Пред очите му немците и японците продължаваха да наддават за Моне и той си помисли със срам: „Изглежда, все пак не сме много далеч от американците — вече всеки иска парче от нас.“

Докато Крис Хей успя да уреди всички формалности около пътуването си до Франция, над Ню Йорк вече бе настъпила нощта.

Чувстваше съзнанието си като решето, през което миговете се процеждаха като песъчинки, безформени и безсмислени. Сякаш живееше в някакъв сумрачен свят, в който чувствата не съществуваха. Брат му бе мъртъв — от мига, в който научи това, имаше усещането, че вдишва не кислород, а новокаин — вцепенение бе обхванало както тялото, така и мислите му.

Улови се, че гледа мигащата лампичка на телефона си. Аленото кръгче не му говореше нищо, сигналът му се губеше като светлината на морски фар сред гъста мъгла. След това чу звъна, който изглежда продължаваше от доста време. Когато накрая разбра, че идва от телефона, той вдигна слушалката.

— Бонжур — каза един женски глас.

Крис не отговори.

— Ало?

Той прочисти гърлото си.

— Да?

— Говорите ли френски, мосю?

— Да, мадам — каза той. — Какво мога да направя за вас?

— Търся мосю Хей — каза Сутан. — Крис Хей.

— На телефона.

— Е, добре — тук тя се поколеба. Сърцето й биеше ускорено. — Обажда се Сутан Сирик — успя да произнесе накрая. — От Франция, Ница.

Крис се изправи в стола си.

— Сутан — каза той със стегнато гърло, — ти ли си?

— Да — отвърна тя. — Сега използвам моминската фамилия на майка си.

Крис не знаеше какво да каже, нито какво да мисли. Умът му бе скован, сякаш го бяха замразили в леден къс.

— След цялото това време… — думите почти го задавиха.

— Да, знам че не е леко — каза тя. — Сигурно се чудиш защо ти се обаждам.

Слушалката замлъкна за толкова дълго време, че накрая Крис каза „Там ли си?“, сякаш викаше дух от царството на мъртвите.

— Да — отговори тя. — О, хайде стига. Търся те във връзка с брат ти.

— Значи познаваш Тери?

— Живяхме заедно пет години.

Боже Господи! Стомахът му се сви на топка.

— Знам, че Тери е мъртъв, Сутан — промълви той с усилие. Върху плещите му се бе стоварило нещо голямо и тежко, непосилната тежест го смазваше. — Обадиха ми се от офиса на баща ми. Вероятно френската полиция е взела от теб служебния му телефон.

— Да.

— Благодаря, че ми се обади. — Дишането му се удаваше с труд.

— Странното е — каза бързо тя, — че намерих пощенска картичка, която се е канел да ти изпрати. В нея пише, че не сте се чували десет години — вярно ли е?

— Да, приблизително толкова. — Той я слушаше едва наполовина.

— Пише също, че идната седмица щял да идва в Ню Йорк да те види. Било нещо важно.

Крис мълчеше. Ръката му стискаше слушалката толкова силно, че пръстите го заболяха.

— Имаш ли някаква представа защо Тери е искал да говори с теб?

— Откъде мога да знам?

— Искам да кажа, изпращал ли ти е нещо през последните един-два месеца?

— Не. Той никога нищо не ми изпращаше. — За момент Крис се вслуша в нейното дишане, след което бавно изплува от обхваналото го вцепенение. — Сутан, да не би да имаш някакви неприятности?