Эрик Ластбадер - Френска целувка

Макар все още да не притежаваше истинския „Porte â la Nuit“, Мило имаше всички шансове да се добере до него. Рано или късно щеше да открие къде Тери е скрил безценния кинжал, но проблемът бе, че Логрази висеше над главата му и го притесняваше с времето.

Впрочем, той беше прав в едно — Мило нямаше как да започне операция „Белия тигър“ без трите оръжия. Разбира се, той можеше да мине с номера на Тери и да пробута на Логрази копието — той така или иначе нямаше да разбере какво му показват. Но истинският кинжал му бе нужен за друго — не за Логрази, нито за който и да било от Мафията, а за опиумните вождове от платото Шан.

Там, с „Гората от мечове“ в ръце, той щеше да има талисман с такава сила, че свирепите и горди жители на платото, където се отглеждаше най-добрият опиум в света, биха заклали собствените си братя, за да изпълнят волята му. Сложните връзки между големите и малките племенни вождове щяха да се разпаднат, всички щяха да служат единствено на него.

Вярата в „Prey Dauw“, както наричаха в Азия това оръжие с три остриета, се коренеше в древната будистка митология. То било изработено от монаха скитник Махагири, който имал дар на магьосник и бил подпомогнат от Равана, главния зъл демон в учението Тхеравада. Независимо от приказния си произход, оръжието съществуваше и Мило вече притежаваше две от частите му. Скоро щеше да има и третата, „Врата към нощта“, и тогава вълшебството на „Гората от мечове“, истинско или въображаемо, щеше да го превърне в най-могъщия човек на земята.

Мило дръпна дълбоко от цигарата си и затвори очи, оставяйки мислите си да отплуват към Сутан. Представи си я в неоправеното легло, свита на кравай. Отвън, виейки се като змия, реката носеше своите зеленикави води, а през прозореца долитаха виковете на търговци от преминаващите сампани 9 9 Вид китайски лодки — Б.пр. . Малките й крака бяха обути в розови пантофки и тя го гледаше с тъжните си черни очи.

В същия момент Сутан Сирик, предметът на неговите блянове, гледаше една снимка, на която тя и Тери Хей седяха прегърнати в ресторант на открито. Тери носеше тъмни очила и се усмихваше широко. Откакто снимката бе направена, тя я носеше у себе си постоянно и ъгълчетата й бяха протрити и износени. Гледани през сълзите, двете фигури придобиваха нереални очертания, подобно на усещането, обгръщащо картините на добрите импресионисти. Една щастлива двойка, хора, които бе познавала, или по-скоро срещала, някога много отдавна.

В деня след смъртта на Тери тя напусна Ница. След разпита в полицията, след идентифицирането на тялото, Сутан прекара една безсънна нощ в своя апартамент. Или по-точно, в дома на Тери — той бе навсякъде, където тя седеше, застанеше или спреше погледа си. Не просто споменът за него, а неговото духовно присъствие бе пропило самия въздух и тя усети, че се задушава.

Бягството бе първична реакция, но на Сутан не й беше до подобни разсъждения. Още щом небето започна да просветлява, тя прерови чекмеджетата на шкафа си и натъпка една пътна чанта с бельо и дрехи. Имаше нужда не само да се махне от Ница, но и да бъде сред близки хора.

Тя бе единствено дете и семейството имаше голямо значение за нея. Единственият й роднина, останал след смъртта на нейните родители, бе братовчед й Мън. Неговият баща, вуйчото на Сутан, бе един от ръководителите на режима на Лон Нол в Камбоджа в началото на седемдесетте години, по време на свалянето на принц Сианук. Той си бе създал множество непримирими врагове и бе убит в последвалата кръвопролитна борба за власт заедно с жена си и всичките братя и сестри на Мън. Самият Мън намери убежище при приятели на баща си, които впоследствие, с голям риск за самите себе си, го изведоха нелегално от страната.

Мън заемаше важно място в живота й и сега тя се отправи към неговата вила, разположена сред хълмовете северозападно от Ница. Там в продължение на три дни живя като бебе, прекарвайки времето в ядене и сън на пресекулки. Докато спеше, често потръпваше конвулсивно, измъчвана от кошмари — през огромна, призрачно осветена равнина се носеше табун великолепни коне с насълзени, плувнали в кръв очи. Тя се стряскаше, събуждаше се задъхана и плачеше. Тогава Мън идваше, за да я прегърне и приспи наново, като понякога й пееше кхмерски приспивни песни.

В края на третия ден тя се събуди от сън, в който се видя като бронзова статуя на Буда. Гледаше с бронзовите си очи как истинската Сутан се събува, измива нозете си и влиза в нейния храм, след това коленичи пред нея и се моли. Трогната от предаността й, тя се опитва да заплаче, но бронзовите й очи отказваха да я послушат. Поиска да й каже нещо, но бронзовите й устни не се разтвориха. Помъчи се да я докосне и успокои, но не успя да помръдне бронзовите си ръце.