Эрик Ластбадер - Френска целувка

Той намираше, че Логрази притежава специфичната мургава, лъскава и мазна красота, утвърдена като модел от американските актьори, опитващи се да играят италианци в „Кръстникът“. Тяхната външност обаче, тяхната морна изнеженост, резултат на алкохолното ежедневие в кънтри клубовете, в никакъв случай не бе европейска. Независимо от това, Логрази ревностно им подражаваше, като при това в старанието си да изглежда едновременно трагичен и героичен, не успяваше нито в едното, нито в другото.

Въпреки всичко Мило го харесваше, макар да беше американец. Стараеше се да не се настройва срещу него, да не бъде предубеден.

Логрази беше не само изискан, но и умен — качество, което Мило оценяваше. Логрази, както и тези над него, от чието име той говореше и за които Мило можеше само да се досеща, имаха внушително влияние върху световната политика. Това означаваше, че в ядрото на Обществото стоят европейците.

Логрази винаги бе облечен елегантно и с вкус — костюми от „Бриони“, скъпи ризи и копринени вратовръзки от „А. Сулка“ — въобще, ако се съдете по дрехите му, той дори в ковчега си не би облякъл конфекция от „Брукс брадърс“.

Като добавка към всичко, той притежаваше и известна култура. Обичаше да разговаря за Шагал и Модилиани и по време на разходките си — той твърдеше, че ходенето избистря мозъка му, често отиваше в Ла Руш, града на художниците, където навремето бяха творили неговите любимци.

Понякога двамата с Мило обядваха в някой от парижките ресторанти — „О ке д’орсе“, „Льо Дюк“, „Льо Тру Гаскон“, но най-често се срещаха привечер да пийнат по нещо в „Клуб Фльорир“.

Мило харесваше това място заради красивото му разположение и близостта му до неговия дом на авеню „Ню Йорк“. Заведението се намираше във великолепна двуетажна сграда от осемнайсети век, скътана на улица „Жан Гужон“ — тиха и потънала, в зеленина, разположена в луксозния Осми район на Париж. Тук човек можеше да си отдъхне от бъркотията от хора и превозни средства, превърнала Плас дьо ла Конкорд в двайсет и четири часова лудница от смог и туристи — две неща, между които Мило не правеше особена разлика.

Логрази обикновено пиеше ледени коктейли „Манхатън“, приготвени с „Кънейдиън Клъб“, докато Мило избираше питие според настроението си. Сега, подпрял удобно лакти на облицования с кадифе бар, той се спря на бира „33“. По време на пътуванията си до Югоизточна Азия, известен все още под друго име, той бе изградил у себе си този вкус и оттогава продължаваше да харесва азиатската бира и кхмерските жени повече от всички останали, като по възможност ги предпочиташе заедно.

— Началната фаза на операцията „Белия тигър“ приключи — обърна се той към Логрази, предвкусвайки интересния разговор.

— Успяхте ли?

— Сто процента — отговори не съвсем искрено Мило. — Основната пречка на пътя на съвместното ни предприятие е премахната. Вече можем да заемем пространството, освободено след смъртта на Тери Хей и да продължим безпрепятствено работата си.

— Значи сте взели „Врата към нощта“ от мистър Хей?

— Да — отвърна Мило. Лъжата му се отдаваше с лекота, след като цял живот се бе усъвършенствал в това изкуство.

— Много добре — каза Логрази с облекчение. — Господи, нямате представа какъв трън в очите ни беше този Тери Хей. Да се работи с професионалист, като вас е истинско удоволствие. Ще се погрижа хонорарът ви да бъде преведен чрез банката ни в Цюрих.

— Съгласен съм.

— И трите оръжия са вече у нас — каза Логрази. — И цялата тази глупост…

— „Гората от мечове“ съвсем не е глупост — прекъсна го Мило. — Много хора — хора, държащи в ръцете си както стоката, така и каналите, без които „Белия тигър“ не струва пукната пара — вярват в нейната сила. Това я прави съвсем реална.

Логрази се засмя:

— Хайде, не сме деца. Много хора вярват и в Баба Яга, но това не означава, че тя съществува. — Той махна с ръка. — Както и да е, това са глупости. Ще ви помоля само да ми позволите след цялата тази история да хвърля един поглед на готовия комплект.

— Но разбира се — съгласи се сърдечно Мило. Днес той се чувстваше особено доволен от себе си. — Трябва само малко да изчакате. Оръжията още не са съединени. И това е деликатна процедура и ще ни отнеме известно време.

— Така ли? Не забравяйте, че трябва да ги изпратите в Азия възможно по-скоро. Но преди да отплават, бих искал да видя за какво плащам.

След като Логрази си отиде, Мило се настани удобно, отвори кутия „Голоаз“ и запали цигара. Гледайки как синкавият дим се издига към тавана, той се питаше какво ли би казал Логрази, ако знаеше, че кинжалът, взет от Тери Хей е фалшив. Във всеки случай, плащането положително щеше да се позабави.