Эрик Ластбадер - Френска целувка

Даяна кимна.

— Е, това е акционерно дружество, основано от Ал де Кордия. Той беше адвокат с огромен практически опит в областта на международните финанси. Но особената му дарба, тъй да се каже, беше в познаването — и често пъти в заобикалянето — на международните закони за внос и износ. Той можеше да пренесе всяка стока от точка А до точка Я по-бързо, по-евтино и с по-малък брой информирани лица от всеки друг, на когото някога сме попадали.

Де Кордия е устроил Източноазиатското дружество по образец на холдингова компания. Тя отдава под наем всичко, тъй че няма установени режийни разноски и не притежава явно нищо, поради което няма каквито и да било активи. Разследването се придвижва извънредно бавно, но това се случва винаги, когато се приближиш до дълбоките лайна.

Той разтвори ръце.

— Тъй че искай, дете мое, и ще получиш.

Даяна обрисува в общи линии съпротивлението, което срещаше в разследването си относно миналото на Маркъс Гейбъл.

— Изглежда, че си размътила водата на ЦРУ — каза замислено той, когато тя свърши.

— Не ЦРУ — поправи го тя. — Външното министерство.

— А кой мислиш, че е задействал министерството? Мортън Сондърс е тяхната връзка с ЦРУ.

— Ами това, че Дик Ендрю не отговаряше на обажданията ми?

— Дик Ендрю е прост редник и нищо повече — каза Уолф. — Заповядали са му да стои настрана. Очевидно, този случай далеч надхвърля неговите пълномощия.

— А ти можеш ли да ми помогнеш? Трябва да ти кажа, че Гейбъл е сътрудник на ЦРУ, и то действащ, с главно Д.

Лицето на Уолф все още запазваше замисленото си изражение.

— Може би ще успеем да си помогнем един на друг. Още преди Моник да умре, имах вътрешното усещане, че яхтата не е нейна. Естествено, беше регистрирана на нейно име, а самата тя имаше капитанско свидетелство. И все пак нещо не ми изглеждаше наред.

— В цялата работа положително е замесен мъж. Приятел на Гейбъл. Смяташ, че документите й са били подправени ли?

Уолф поклати глава.

— Не мисля. По-скоро ми се струва, че са я използвали като прикритие. Но след това, което се случи с нея в собствения ми зимник, нямам желание да продължавам разследването с хора от моя екип. Ако това убийство не е дело на вътрешен човек, то тогава аз съм китаец като теб. Както виждаш, и моята не е лесна.

Той взе менюто и се зае да го изучава.

— Струва ми се, че тук приготвяха чудесни раци с тофу.

— Не си забравил — отвърна тя. — Да не говорим пък за задушен на пара костур или пържен октопод.

— Решено. — Уолф остави менюто. — Какво ще кажеш да звънна на Джо и да видя дали капитанът ти няма да те освободи за известно време? — Той я погледна. — Ела да работиш за мен по този случай и аз ще се погрижа със средствата на Агенцията по въпроса за Гейбъл. Става ли?

Даяна си помисли за оплетеното кълбо от събития — за Питър Лунг Чън, контрабандата на наркотици, тайнствения виетнамец, нападнал Сийв, за обезобразения труп на Де Кордия и главата на Доминик до живия плет край стената на ризницата, за обезглавяването, разминало се на косъм на Сийв и последвалия му интерес към доклада за нападението над Аликс Лейн и Кристофър Хей, донесен от Били Мейс.

„И моята не е лесна“, беше казал Уолф. Според нея той и наполовина не си представяше цялата сложност на проблема. Все още никой от тях не можеше да си я представи. Но тя чувстваше, че са на прав път.

— Поръчай ми едно Цинг Цао — каза Даяна, изпитвайки усещане за свобода и щастие за пръв път след сблъсъка си със Сийв в болницата, — и да започваме.

Мън стоеше на склона на планината заедно с Ма Варада и Могок. Пред тях започваше джунгла, толкова гъста, че дори сенките бяха зелени.

— Вие искате да се доберете до Върджил заради кроежите му да завладее Шан — бе казал Мън на генерал Киу, — а аз — затова, че е наредил да убият Тери. — Но докато излагаше по този начин предложението си, той се запита дали това беше истинското положение на нещата. — Ма Варада е ключът — продължи той. — Тя работи за Върджил, но ако изиграем картите си правилно и тя е убедена, че аз съм я спасил, ще мога да я обърна срещу него. Във всички случаи ще е по-икономично да я използваме така, отколкото като пример за бъдещи шпиони.

Генерал Киу му разреши да я свали от кръста и Мън прекара по-голямата част от следобеда в грижи за нея, подхранвайки както стомаха, така и съзнанието й.

Генералът настоя Могок да ги придружи като водач до края на платото. Не искаше да изпраща с тях от своите войници, тъй като намираше, че дори и група от трима души твърде много бие на очи.