— Как така не съм чувал досега за братовчеда ти Мън? — попита той.
— Уморена съм — отвърна Сутан. — Може ли да не говорим?
— Ние не говорим откакто сме тръгнали от Ница — напомни й той. — Не е особено приятно. А и освен това, не ни помага с нищо.
— Крис — промълви тихо тя, — веднъж вече те изгубих. Втори път ще ми бъде трудно да го понеса.
— Би било чудесно — каза той меко, — ако знаех малко повече за Мън.
— Мън. — Сутан помръдна под завивките. — В онези дни — каза тя със замечтания глас, с който обикновено говореше за миналото, — той все още беше в Индокитай и помагаше на баща си. Това пораждаше постоянни търкания между родителите ми, тъй като баща му принадлежеше към режима на Лон Нол. Именно това по-късно стана причина баща му и цялото му семейство да бъдат убити. У дома името на Мън не се споменаваше никога.
Тя се обърна по гръб. Крис съзря блясъка в очите й, подобен на лунна светлина върху водата, и усещането му за отдалеченост започна да се топи.
— Мън и аз отраснахме заедно. Както знаеш, аз съм родена в Индокитай. Впрочем не, мисля, че не съм ти го споменавала досега. Първите осем години от живота ми преминаха в Пномпен и Бангкок.
Сутан вдигна ръка и Крис видя как пръстите й се събраха в острие. Тя го докосна с него малко над адамовата ябълка и дишането му спря. Той напрегна конвулсивно гърди, мъчейки се да поеме въздух в дробовете си.
— Това е само едно от нещата, на които ме е научил Мън.
Тя отново се отпусна по гръб и се загледа към тавана, но всъщност погледът й бе обърнат навътре в самата нея.
— Особеното при Мън, това, което винаги е криел от всички, е, че не знае кои са истинските му родители. Той е сирак. Хората, които са го отгледали — моите леля и чичо, също не знаят откъде се е взел. Просто го намерили една сутрин пред прага си. Тази тайна в неговия живот постоянно тревожи мислите му. Неразрешимият въпрос за собствения му произход до известна степен е оформил и самата му личност. След смъртта на осиновителите си той е останал като дърво без корен, лишен дори от чувството за начална точка в живота, което всеки от нас притежава.
— Той има теб — рече Крис.
— Да, така е. Но аз съм жена, а според азиатските разбирания това е изключително съществена разлика. Мън никога не е можел да ми се доверява така, както на Тери. Той е ужасно самотен. Винаги е бил такъв. Мисля, че затова двамата с Тери бяха така близки. Всеки от тях се смяташе за своего рода изгнаник. Бяха толкова привързани един към друг, че за Мън това донякъде заместваше семейството. Смъртта на Тери беше много тежък удар за него.
За известно време настъпи мълчание. Крис долавяше дишането си и това на Сутан, усещаше, че помежду им се е спуснала някаква бариера.
— Как се разделихте с Мън? — попита той.
— В един момент майка ми реши, че е важно да получа истинско френско образование, подобно на нея и на баща ми. Тя презираше училищата в Индокитай. Освен това намираше, че призванието й е тук, във Франция. Тя умееше да заглажда наежената политическа перушина, която предизвикваха радикалните възгледи на баща ми.
Но, от друга страна, сравнително еднообразният живот тук я отегчаваше. Животът в Азия е много по-различен и на нея й беше много трудно да се приспособи. Баща ми пътуваше до Индокитай и често пъти оставаше там задълго. Скоро тя започна връзка с един министър, който бе дошъл от Париж да прекара у дома уикенда.
Баща ми разбра за това и направи ужасен скандал. Докато тя не му каза за необичайните сексуални навици на министъра. Това го накара да се замисли. Беше открил способността й да прониква в хорските тайни.
— Насърчавал я е в изневерите й? — възкликна Крис. — Що за мъж е бил?
— Казвала съм ти, че баща ми беше изключително опасен човек. Той беше радикал както по дух, така и по поведение. Мисля, че именно поради това бракът им беше обречен на провал. Майка ми просто не беше фанатик като него. Каквото и да правеше, тя го правеше единствено заради себе си. Всичко в нейната изневяра й доставяше удоволствие — сексът, властта над другите, която добиваше чрез него, зле прикритата ревност на баща ми, дори и фактът, че в известен смисъл продължаваше да работи за онова, което и двамата погрешно смятаха за освобождението на Камбоджа.
За нея радикалната политика на баща ми беше удобен звяр, върху който яздеше за своя собствена наслада. Мисля, че осъзнаването на това е означавало за него край на техния брак.
За момент очите й се затвориха и Крис си представи как тя отблъсква болезнения образ.
Читать дальше