Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Трябва да се срещнем — каза й той. — Веднага.

Тя долови равния, напрегнат тон на гласа му и се зачуди какво се е случило. Но беше прекалено добре обучена, за да разпитва по телефона. Вместо това каза „Гладна съм“ и му даде адреса.

Срещнаха се в един ресторант в Чайнатаун, който беше нейно откритие. Впоследствие той бе станал любимото място на Сийв, защото тук сервираха най-добрата морска храна и цял Ню Йорк. Това, че сега идваше тук без него, я потискаше.

Даяна подозираше, че е допуснала грешка не като се бе влюбила в Сийв, тъй като това трудно можеше да се избегне, а като бе упорствала в любовта си към него. Тя знаеше, че означава за него много, както и всяко друго човешко същество, но не смяташе, че това й стига. Беше глупост от нейна страна да обича един свещеник, още повече да иска да се омъжи за него. А тя си даваше сметка, че Сийв е повече свещеник, отколкото полицай. Единствената разлика между него и брат му Доминик беше в метода, който всеки бе избрал, за да осъществи делото на своя живот.

Как бе възможно в обичта към някого да се крие толкова много болка, тъкмо се питаше тя, когато забеляза Брад Уолф. Той седеше на ъглова маса в дъното на претъпкания ресторант, с лице към изхода. Имаше нещо унизително в това да даваш от себе си така безрезервно и да получаваш толкова малко в замяна. Тя би могла да вини Сийв за това, че я бе поробил така безжалостно, ако не беше достатъчно разумна, за да съзнава, че сама е поставила веригите си.

— Здравей, Даяна — усмихна се Уолф, като стана и й протегна ръка. — Радвам се да те видя. Не съм идвал тук от нощта, когато ти, Сийв и аз причаквахме Делория. — Брад беше нисък, мургав, енергичен мъж с остро лице и наблюдателни очи. Макар отдавна да бе прехвърлил петдесетте, той притежаваше слабото, мускулесто тяло на човек, по-млад с двайсет години.

Даяна добре помнеше залавянето на Делория. Тогава бе видяла Брад Уолф да стои напълно неподвижно близо четири часа и след това да се впуска в спринт, застигайки колумбийския наркотрафикант.

Той й наля чай.

— Все още не сме приключили проучването на материалите по досието. Мисля, че това, което сте събрали, е истинско съкровище, особено последните сведения за Чън. — Сервитьорът хвърли на масата две изцапани менюта и той ги бутна встрани. — А най-новата информация, която ни даде, дойде точно навреме. Току-що заловихме петдесеткилограмова пратка, предназначена за Чайнатаун — за мрежата на Дракона.

— Къде е пристигнала? В Монток?

— В Ийст Бей Бридж — отвърна той. „Това е голям удар, помисли си Даяна. Защо тогава Уолф не беше в добро настроение?“ — Хубаво местенце — каза той, докато наливаше още чай в чашите. — Тъкмо започва да уляга. Преди беше курорт, пълен с отпускари. Сега вече прилича повече на вилна зона за новобогаташи, свръх богаташи и просто богаташи. Впрочем, от близо осем месеца имаме там екип, който обикаля с катер района на Монток и Ийст Бей Бридж. Истински говеда, които изглежда нямат между ушите си нищо друго, освен коса. През цялото това време не направиха нищо. Докато не се получи твоето сведение. Днес малко преди изгрев-слънце пресрещнали яхта, наречена „Моник“. Капитанът била жена със същото име, при това французойка.

— Какво успяхте да научите от нея?

— Нищо. — Уолф си играеше с чашата си.

— Защо?

Уолф изпусна дълга въздишка.

— Беше мъртва, преди да можем да я разпитаме. — Той избягваше погледа й. — И не ме питай какво се е случило, защото и аз самият все още се опитвам да разбера.

— Престрелка ли е имало?

— Не. — Изразът на лицето му беше болезнен. — Екипът я докара цяла и невредима.

Тя го гледаше втренчено, докато асимилираше смисъла на думите му.

— Искаш да кажеш, че е умряла в ареста на Агенцията?

— Да. — Уолф поклати глава. — Отначало изглеждаше като сърдечен пристъп, но току-що получих отчета на съдебната експертиза. Била е отровена. Някакво много сложно вещество. В лабораторията трябваше да го изследват няколко пъти, докато се уверят какво е.

— Отровена от кого, от някой от твоите хора? Но защо?

Той най-сетне вдигна очи към нея.

— Ти ми кажи. Нещо става. Не знам какво е, но е нещо лошо.

Даяна прокара пръсти през косата си.

— Моментът май не е подходящ да те моля за услуга.

— Давай — каза той. — Дължа ти страшно много. Казах ти, че информацията, която ни даде, е истинско съкровище, но не съм ти разказал подробностите. Помниш ли Източноазиатското благотворително дружество, което се помещаваше в сградата на Дойърс стрийт, където бе нападнат Сийв?