Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Вече рядко се сещам за тези неща — излъга Тори.

— Това е хубаво — кимна със задоволство той. — Означава, че оздравителният процес, е приключил… — отдръпна ръката си, но Тори не се помръдна. — Я ми кажи… Можеш ли все още да правиш всичко онова, на което беше способна преди… хм… преди инцидента?

Разпокъсаните, нищо неозначаващи късчета на мозайката внезапно се подредиха в съзнанието й, всичко стана ясно. Картината беше пълна само при физически контакт помежду им.

— Не си наредил на Ариел само да ме следи, нали? — обърна се да го погледне тя. — Заповядал си му да ме подложи на тест, това е причината да ме замъкне в онези подземия. Той е знаел, че японците ще бъдат там и затова остана напълно пасивен пред опасността, оставяйки ме сама да търся пътя към избавлението… Аз бях опитното зайче, нали? — широко отворени, очите й се забиха в лицето на Ръсел Слейд.

— Виждам, че въображението ти работи добре — усмихна се той и пъхна магнетофончето в джоба си. — Но честно ще ти призная, че нямам никаква представа защо те е вкарал в онези тунели. На практика това е сериозно нарушение на правилата за безопасност и се страхувам, че той си плати жестоко именно заради него…

— Това не е вярно — поклати глава Тори и прекоси стаята в негова посока. — Недей да скверниш паметта му. На практика нямаш никаква представа защо са го убили, не знаеш дори кой е прекият извършител. Защото ако знаеше това, изобщо нямаше да си губиш времето с разпити… — „Аз зная защо си тук, Ръсел, въздъхна в себе си тя. Имаш нужда от мен, ето защо! Издържах успешно повторните кандидатски изпити и сега си дошъл да ме вземеш!“

— Каква загуба! — клатеше глава Ръсел. — Трябваше да позволиш на нашите специалисти да те прегледат след инцидента… Нима не си даваше сметка, че, предпочитайки помощта на твоите японски доктори, ти наруши правилата на сигурността? Нямах друг избор, бях принуден да прекратя всякакви връзки с теб…

— Сторих каквото трябва, за да се спася — отвърна Тори. — Дори не бях чувала за твоите специалисти, но в замяна на това отлично познавах своите. Освен че са ми близки приятели, те са сред най-добрите хирурзи травматолози на света!

— Това може да е вярно, но…

— Все още не искаш да го приемеш, нали? — погледна го Тори. — Нима не разбираш, че без това тяло, без пълно възстановяване на предишните си умения аз щях да бъда нула? Да не говорим, че сама нямаше да се понасям…

— Напълно разбирам загрижеността, която изпитваш към тялото си. Но нашите хора са не по-малко опитни специалисти от японците, а голямото им предимство е, че са минали през всички процедури на сигурността. Може ли да каже някой дали не си разкрила нещо за „Алеята“, докато си била под упойка? Разбери, че аз трябва да мисля за цялата организация, а не само за теб!

— Умно си подбрал тезата си — изгледа го одобрително Тори. — Но това не е достатъчно. Инцидентът беше само претекст, истинската причина за отстраняването ми е друга. Ние наистина бяхме като брат и сестра, това е една от малкото истини, които излетяха от устата ти. Аз бях най-сериозната заплаха за спечелване благоволението на Бърнард и ти побърза да ме отстраниш от пътя си. В крайна сметка и „Алеята“ не е нищо друго, освен бастион на мъжкото превъзходство, нали?

— В едно си права — въздъхна Ръсел и започна да се надига. — Ти наистина не подлежиш на контрол. Но сега, когато не изпълняваш задачи за никого, вероятно не се чувстваш особено добре… — очите му бавно се спряха на лицето й. — А що се отнася до начина, по който докоснах бедрото ти…

— Японците ми сложиха протеза от изкуствен материал, който е далеч по-качествен от човешките кости — прекъсна го с равен глас Тори. — Десет пъти по-гъвкав и сто пъти поздрав… — на лицето й се появи хладна усмивка. — Добре, ще задоволя любопитството ти. Не изпитвам никаква болка при лошо време, липсва триене, нищо не напомня, че това бедро е било строшено на десетки места… След трансплантацията бягам и скачам дори по-добре от преди.

— Сега му е времето да призная, че си избягнала капана в онези тунели по наистина майсторски начин — подхвърли той. Така искаше да покаже, че отново й вярва, но едновременно с това потвърждаваше подозренията й, че Ариел е имал заповед да я подложи на тест. Това придаваше на победата й горчив вкус…

Погледна го в очите и предпазливо подхвърли:

— Никога няма да признаеш, че съм постъпила правилно, като отидох при моите приятели, нали?

— Фактите говорят друго — отвърна Ръсел. — Това бе едно от многобройните решения, които си вземала със сърцето, а не с разума си. Но най-лошото е, че и до днес не разбираш огромната опасност, на която си изложила не само себе си, но и „Алеята“…