Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Отдавна не съм идвал тук — огледа се Ръсел. — Беше ми много приятно да се видя с майка ти. Господи, каква великолепна жена е тя!

— Зарежи любезностите! — сряза го Тори. — Какво, по дяволите, търсиш тук?

— Няма ли да ми предложиш едно питие? Шофирането от летището беше доста изморително…

Тори отиде до вградения в стената бар и му забърка един „Том Колинс“. Знаеше вкусовете му, излишно беше да го пита какво иска. Подаде му чашата, той я пое с благодарствено кимане. Беше облечен елегантно и едновременно с това удобно. Тъмносиньо поло, ленен панталон, леко и отлично скроено копринено сако. Тори се почувства съвсем гола в своите шорти и тениска. Изпита усещането, че е палаво дете, хванато на местопрестъплението от строгия си баща.

— Дойдох да те разпитам — внимателно промълви Ръсел Слейд.

— Да ме разпиташ?

— Все някой трябваше да го стори — кимна той. — Реших, че това мога да бъда и аз… Ариел Соларес беше един от най-добрите ми оперативни агенти. Ти си била свидетел на смъртта му, следователно трябва да бъдеш разпитана.

— Откога директорът се занимава с разпити на оперативните агенти? Това едва ли е част от задълженията му…

Ръсел не обърна внимание на иронията в гласа й.

— Както вече ти казах, Соларес беше един от най-добрите ми агенти — търпеливо повтори той. — По тази причина реших да те посетя лично.

— Я не ме занасяй, Ръсел! — троснато рече Тори. — Дошъл си тук само защото аз съм била на мястото на инцидента. А за Соларес изобщо не ти пука!

— Разбирам гнева ти, но…

— Не разбираш абсолютно нищо, свързано с мен! — избухна Тори.

Ръсел отпи една глътка и хладно я изгледа над ръба на чашата:

— Дори да е така, ще трябва да поговорим.

— Аз не работя за теб!

Той въздъхна и се отпусна на кожения диван, в съседство с широкото кресло. Наведе се и взе захвърлената на седалката книга.

— „Благородството на провала“? — очите му се спряха върху лицето й. — Чел съм тази книга… В нея се говори за митическите герои на Япония, нали? — очите му не я изпускаха нито за миг. — Седни, ако обичаш. Зная, че си ядосана от безцеремонното ми нахлуване, но бях длъжен да те видя заради убийството на Соларес. Мисля, че можеш да ме разбереш… Предлагам да проявим възпитание, поне докато приключим с разпита.

— В устата ти всичко звучи лесно и просто — въздъхна Тори, отиде до бара и сипа два пръсти малцово уиски в широка чаша с лед. Нямаше никаква нужда от алкохол, но й трябваше време да възстанови равновесието си.

— Преди всичко искам да се уверя, че около теб всичко е наред — прозвуча гласът на Слейд от другия край на помещението. — Допускахме, че си ранена при експлозията, но от Градското управление на полицията в Сан Франциско съобщиха, че си отказала медицинска помощ.

— Не ми беше необходима — отвърна Тори, отпи глътка уиски и бавно се обърна да го погледне.

— Значи дори не си изпаднала в шок? — очите на Ръсел се плъзнаха по лицето й, главата му бавно кимна. — Това е типично за теб… Винаги си държала да се оправяш сама.

— Аз съм далеч по-добре подготвена от…

— Зная, зная — махна с ръка той. — Дай да вървим нататък.

— Каква маска си избрал днес, Ръс? — попита Тори и се отпусна на дивана до него. — Маската на твърдия администратор или онази, другата — на гросмайстор, жертващ една пионка след друга на кървавата дъска, която никога не е виждал със собствените си очи? А може би си решил да се възползваш от най-любимата си маска, Ръс… На протежето на Бърнард Годуин…

— Тая последната ти най-много я ненавиждаш, нали? — промърмори Ръсел и отпи глътка от коктейла си. В главата му внезапно изплуваха думите на Годуин: „Тори Нън е твой проблем, Ръсел…“ — Предполагам, защото ревнуваш… И двамата сме протежета на Бърнард. Той няма деца, ние с теб ги заместваме в сърцето му…

Тори цъкна с език и се облегна назад. Хладната кожа се докосна до разгорещеното й тяло.

Ръсел стана и пристъпи към библиотеката. Типично за него поведение. При своите контакти винаги обръщаше внимание на пространството, както във физически, така и в емоционален смисъл. И никога не пропускаше да избере най-подходящата за себе си дистанция.

Тори гледаше как се доближава до френската масичка от резбовано дърво и докосва с длан тапицирания с тънка кожа плот. Пръстите му нежно пробягаха по бронзовия лампион със зеленикав абажур, после се прехвърлиха на сребърната табакера за пури, подарък на баща й от Самюел Голдуин. Продължиха пътя си към малката кутийка, която Ариел Соларес тикна в ръката й, преди да умре, Тори затаи дъх. Нямаше никакво намерение да осведомява Ръсел Слейд за нейното съществуване. Нито сега, нито когато и да било… Това беше последният жест на Ариел и тя твърдо възнамеряваше да го запази за себе си.