Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Тори и Елис Нън неусетно бяха стигнали до оградата. Баща й се обърна й хвърли един последен поглед към статуята на Диана, обвита в тайнствен здрач. Проточилото се мълчание най-сетне свърши, той въздъхна и леко поклати глава:

— Сега разбираш ли как съм оцелял в градината на Диана? Просто разбрах, че трябва да се променя, за да укротя демоните в гениалната глава на майка ти…

Тори потъна в дълбок размисъл. Приказката беше смайваща, но най-смайващото в нея беше фактът, че я чува от устата на баща си. Никога не беше допускала наличието на подобна изтънчена тайнственост в душата му. Приказката обясняваше и много странни неща в отношенията между родителите й, едновременно с това пробуждаше забравени спомени от детството…

— Понякога се безпокоя, че… — объркано млъкна, после ядно размаха ръце. — Просто имам чувството, че когато мама е наблизо, аз губя идентичността си… От нея се излъчва могъща сила и душевна енергия — онова, което японците наричат „ва“… И това излъчване не оставя място за мен, за личността ми…

— Трябва да направиш усилие да разбираш майка си по-добре — промълви Елис Нън. — Убеден съм, че си струва…

— Май не разбра какво искам да ти кажа — поклати глава Тори. Имаше чувството, че не може да намери общ език с този човек, а и той не прави нищо, за да й помогне. Въпреки това продължи: — Често си давам сметка, че не зная какво изпитвам спрямо нея… — очите й се насочиха към благородния му, почти съвършен профил. — Ти обичаш ли я?

— Разбирам я, Тори — извърна се с лице към нея Елис Нън. — А при човек като майка ти това чувство се покрива изцяло с обичта…

— Така ли?

— Ти как мислиш? — напрегнато я погледна Елис Нън. — Как по друг начин може да се обича една икона? Как можеш да превърнеш в плът и кръв един идол, блестящ и обожествен? Няма такъв начин, Тори. Възможността е една — да се вмъкнеш в нейната реалност, колкото по-дълбоко, толкова по-добре…

— Аз не мисля, че…

— Виж какво, моят брак оцеля, въпреки че по нищо не се отличаваше от нещастните бракове на хора като Ди Маджо и Артър Милър. И в това се крие най-голямото ми постижение… — погледна към басейна, в очите му се появи копнеж да потъне в хладната и бистра вода. — Майка ти се нуждае от изградения си имидж с такава жажда, с каквато ние с теб имаме нужда от въздуха… Проумееш ли това, проумяла си всичко!

Тори вдигна глава да го погледне. Последните отблясъци на умиращия ден се отразяваха във водата на басейна, но светлината беше достатъчна. Изведнъж й заприлича на Грег, изправен край парапета след поредния скок, с блясък на триумф в ангелските очи. Грег. Винаги Грег. Дори смъртта не им попречи да говорят за него, да мислят за него, да се опитват да гледат на света през неговите ангелски очи…

— Говориш като истински Дзен-полицай — подхвърли тя с цялата ирония, на която беше способна в този миг.

Вечерта наближава. Скрита от майка си зад масивните дъбови врати на библиотеката, Тори сякаш отново е в капана на Градината на Диана. В главата й нахлуват спомени от юношеските години. Пак е сред огромното имение в Лос Анджелис, слънцето облива загорялото й тяло с топлите си лъчи. Прикована към едно точно определено бъдеще както от красотата си, така и от желанието на баща си. Бъдеще, което, според навъртащите се около нея хлапаци, вече отдавна се е превърнало в действителност. Тези спомени винаги са едни и същи, натрапчиви като грях на монахиня.

В Градината на Диана разполага с всичко, което може да пожелае, стремежът й да опознае света извън перфектно очертания периметър става все по-слаб и по-слаб…

Но една вечер по време на някакъв прием, организиран от родителите й, тя изведнъж разбира колко дълбоко се е заблуждавала. Присъстват всички известни личности на Холивуд, с изключение на враговете. Стаите са пълни с познати лица, легенди от екрана. Тук са мъжете с пари и техните изящни съпруги, излъскани като скъпоценни камъни. Приличат на скъпи часовници, измъкнати небрежно от джоба, приличат на пачка от хиляда долара…

Начинът на общуване се изчерпва с клюките, както обикновено. Кой с кого спи, коя от кого е бременна. Тори бавно осъзнава, че личният живот на тези лъскави обитатели на Холивуд, на това странно стадо красиви човекоподобни маймуни протича в синхрон с професионалната им кариера. Любов, брак, сексуални контакти — всичко това има значение само ако се развива по законите на филмовия сценарий. Тези хора се срещат сред декорите, ангажират се един с друг и съответствие с ролите си. Все пак изпитват нужда да усетят разликата между реалност и измислица, да направят любовта си не толкова обвързваща, колкото осезаема. Резултатът неизбежно е дете. Но след раждането му блясъкът също така неизбежно помръква. Любовта, бракът и сексуалните контакти вече не са същите. Майката не може да бъде толкова възбуждаща, колкото е любовницата; трима не могат да поддържат огъня на страстта, както го правят двама…