Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Хей! — изскача насреща й момичето. Косата му е разрошена, лицето — разкривено в гневна маска.

— Изчезвай! — вика Тори и продължава да танцува. — Сега е мой ред!

— Кучка! — крещи момичето и тромаво посяга към нея. Гневът най-сетне се отприщва. Тори извива горната част на тялото си, юмрукът й потъва в лицето на момичето. Ударът е жесток. Шията на съперницата й отскача назад. Пропукват прешлени, краката й се подгъват.

Тори продължава да танцува с рокера. Нито веднъж не е срещнала погледа му, сега това е напълно излишно. Очите му изобщо не я интересуват…

— Хей! — подвиква той. — Хей!

Тори продължава да танцува. Почти не забелязва, че той е престанал.

— За каква се мислиш, да те вземат мътните? — ръмжи рокерът. Ръката му лениво се повдига, юмрукът му размазва носа на Тори…

Седи абсолютно неподвижно в огромния кожен фотьойл. Отдавна не беше си спомняла за онази нощ в Долината. Носът й се оказа счупен и зарасна накриво. Майка й я заведе при личния си пластичен хирург. Тори изпита ужас от разнообразието на носове, които й бяха предложени. Скочи на крака и избяга от кабинета. Отказа да се оперира, леко изкривеният нос постепенно се превърна в отличителен знак, в паметник, напомнящ за онова, от което се нуждаеше и което никога не получи…

Свободата да бъде…

Да бъде какво? Нямаше отговор на този въпрос. Но Адона е права: тя наистина се нуждае от страст. Без нея животът е едно сиво и монотонно съществувание.

— Тори?

Главата на Лаура Нън надникна през открехнатата врата на библиотеката. Беше облечена в джинси с мъниста по джобовете и бяла мъжка риза, току-що закупени от някакъв бутик на Родео драйв. Кой знае защо си беше въобразила, че в това облекло ще й бъде по-лесно да общува с дъщеря си. Но опитът й да се представи за приятелка беше просто поредната роля и на Тори й стана тъжно…

— Ето къде си била, скъпа! Стори ми се, че се стопяваш като дим! — на лицето на Лаура Нън се появи ослепителна усмивка. — Един човек иска да те види…

— Едва ли — отвърна Тори и вдигна глава от разтворената книга в ръцете си. Беше прехвърлила крак през облегалката на огромното кожено кресло, облеклото й се състоеше от чифт къси шорти и бяла тениска с инициалите на Калифорнийския технически университет. — Никой не знае, че съм тук…

— Той очевидно знае и вече е тук.

— Кой?

— Ръсел.

— Кой Ръсел?

— Е, знаеш кой, скъпа — Лаура Нън отново пусна в действие ослепителната си усмивка и замръзна на място. Сякаш всеки миг очакваше да чуе познатото „стоп!“ от устата на невидим режисьор: — Ръсел Слейд…

— Господи Исусе! — скочи на крака Тори и книгата се изплъзна от ръцете й. — Надявам се, че си го изгонила или поне си казала, че не съм у дома!

— Нищо подобно — поклати глава Лаура Нън. — Казах му, че се радвам да го видя и ще отида да те потърся… Освен това…

— Мамо! — прекъсна я с гневен вик Тори. — Ръсел Слейд е човекът, който ме уволни !

— Убедена съм, че е станало недоразумение — отвърна Лаура Нън. — Нищо повече от вътрешна политика, едва ли има връзка с работата, която си вършила. Ново ръководство, нови методи… Знаеш как става. Издигнати на ръководен пост, хората искат да назначат свои приближени… Това е напълно в реда на нещата, скъпа. Всеки ден съм свидетел на подобни неща в студията… Човек не трябва да им обръща внимание, а още по-малко да ги приема като лично отношение…

— Господи, та аз дори не съм разговаряла с Ръсел, откакто ме замрази преди година и половина!

— Дори когато бяхме… хм… във Вашингтон?

— Не!

Лаура Нън имаше предвид поканата на президента, който лично им връчи Ордена на честта — най-високото отличие на Съединените щати. С него Конгресът беше наградил посмъртно Грег, кутийката и до днес лежеше в едно от чекмеджетата на бюрото му. Тори не успя да изпита гордост от високата правителствена награда, за нея тя беше само още едно горчиво напомняне, че Грег никога няма да се върне…

— Не зная защо все още не сте изгладили различията си, скъпа — продължи Лаура Нън. — Той е толкова очарователен, идеалният кандидат за… — някакво шесто чувство я накара да млъкне, очите й се отправиха към вратата. — Я виж кой е тук, скъпа!

Тори вдигна глава и видя как Ръсел Слейд се плъзга в библиотеката, отрязвайки й пътя за отстъпление.

— Здравей, Тори — поздрави я той, сякаш се бяха разделили преди малко и между тях не беше се случило нищо особено.

Временно лишена от дар слово, Тори отправи объркан поглед към вратата. Лаура Нън усмихнато й махна с ръка, после побърза да се оттегли.