Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

После й се представи Бърнард Годуин. Моментът не беше подходящ нито за Тори, нито за Годзилата, и двамата искаха да бъдат сами… Бърнард Годуин каза, че иска да й направи едно предложение, но навън, по-далеч от смърдящата дупка. И вратите на ада се отприщиха…

Оказа се, че въпреки едрия си ръст Годзилата е изключително пъргав. Намираше се на своя територия, тук никой не можеше да оспорва властта му. Особено пък някакъв жалък чужденец. Годзилата беше обзет от справедлив гняв и побърза да го демонстрира. Ръката му с размери на говежди бут сграбчи Бърнард за яката, вдигна го във въздуха и го разтърси така, че чак зъбите му затракаха.

— Престани! — извика Тори.

Но Годзилата не й обърна внимание. В свободната му ръка блесна острието на къс нож и светкавично се насочи към гърлото на Бърнард.

Юмрукът на Тори го улучи в слънчевия сплит, едновременно с коляното й, потънало дълбоко в слабините му. За момент не се случи нищо. После очите на Годзилата започнаха да овлажняват, ченето му увисна, тялото на Бърнард Годуин се строполи на мръсните дъски.

Тори знаеше всички пътища за отстъпление. Стисна врата на Бърнард Годуин и го изправи на крака, после бързо го изведе навън.

Прекосиха целия град и спряха едва в Ропонги. Тори кимна по посока на една осветена врата, върху която беше изрисувана риба. Оказа се, че това е денонощен ресторант, в който сервират суши…

— Ти черпиш — каза тя, след като се настаниха на една свободна маса. — Имаш за какво…

— С удоволствие — отвърна Бърнард Годуин и леко склони глава. Един колкото старомоден, толкова и подходящ за обстановката жест. Тори с изненада установи, че инцидентът в мръсния бар не беше се отразил нито на поведението му, нито на облеклото.

Поръча и за двамата. Като предястие избра голяма купа с млади змиорки, за основно — суши „асорти“ с охлюви, летяща риба и морски водорасли, а накрая поиска и пържено „фугу“. Нарочно избра специфична японска храна, това беше един вид изпитание. При пристигането си тук я бяха подложили на него, сега не виждаше защо да не постъпи така и с Бърнард Годуин. Намираха се в един от лицензираните ресторанти за рибата — чук, наричана от местните „фугу“. Приготвена не както трябва, тя можеше да бъде силно отровна…

Дадоха им горещи кърпи, поднесоха вряло саке. Тори мълчаливо наблюдаваше как Бърнард отпива от чашата. Змиорките пристигнаха, когато бяха преполовили втората бутилка — гадни бели червейчета в прозрачен, леко желиран сос. Крайно противни на външен вид, те бяха изключително вкусни. Тори въодушевено се нахвърли върху тях и с леко разочарование установи, че Бърнард започва да се храни, без да му мигне окото. „Почакай, рече си тя. Още нищо не си видял!“

Основното блюдо беше от онзи вид суши, с което човек свиква след доста време. Самите японци не си падаха особено по морските водорасли, поръчваха ги главно, за да впечатлят чужденците и да им демонстрират оригиналност. На вкус бяха доста противни, на вид — още повече.

Но за огромно учудване на Тори, Бърнард ги хареса. Погълна значително количество от тях, дори си поиска допълнително от джинджифиловия оцет и „васаби“ — невъзможно лютата, зелена на цвят местна горчица.

— Някъде четох, че джинджифилът е най-доброто средство срещу микроорганизмите, който се срещат в суровата риба — подхвърли той. — Ти знаеш ли това?

Тори поклати глава в знак на отрицание.

Накрая поднесоха пърженото „фугу“. Тори подробно му обясни какво представлява то, но Бърнард само сви рамене и започна да се храни.

Най-накрая свършиха, Тори поръча шестата бутилка саке.

— Е, млада госпожице, как се представих? — вдигна глава Бърнард.

— Моля?

— Издържах ли изпита? — сдържано се усмихна той.

Тори му отправи продължителен поглед, после избухна в смях.

— Господи Исусе! — изхълца тя и изтри сълзите, бликнали от очите й. — Ти наистина си върхът!

— Абсолютно същото си помислих и аз за теб — отвърна напълно сериозно Бърнард Годуин.

Тори го отведе в жилището си — малък апартамент в грозен и безцветен блок, който приличаше на кутия за бисквити. Вътре беше тесничко, но уютно.

Бърнард изглеждаше доволен. От цялата му фигура се излъчваше магнетична самоувереност, приличаше на Юлий Цезар: широко лице, върху което доминираше издължен патрициански нос, решителна брадичка, очи, които изискват подчинение, изпълнени със сила и добронамереност… Едно наистина необикновено лице — силно и едновременно с това нежно. Посланието му беше съвсем недвусмислено: ако си мой приятел, цял живот ще се грижа за теб; но ако си враг — ще те ликвидирам с такава бързина, че дори няма да усетиш какво се е случило… Доста по-късно Тори откри, че в яркосините му очи се мярка и определена доза лукавство…