Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Ръсел се извърна към Тори:

— Нашият приятел май се опитва да ни използва — подхвърли той. — Бондасенко е в нелегалност и никой не е в състояние да го открие… По тази причина господин капитанът решава да ни използва вместо хрътки… В момента, в който му съобщим местонахождението на Бондасенко, ще дойдат убийците…

— Не, не! — възбудено го прекъсна Николев. — Нищо подобно! Всичко, което ви казах, е чиста истина!

— Склонна съм да му повярвам — рече Тори, но Ръсел категорично размаха ръце и се извърна към капитана:

— Докажете го!

— Но как бих могъл да… — Николев млъкна, после кимна с глава. — Ще ви направя едно предложение. Марс Волков успя да прибере персоналния компютър на Бондасенко. В паметта му по всяка вероятност е записана цялата информация за „Бялата звезда“ — участници, инфраструктура, явки… Волков в никакъв случай не бива да получи достъп до нея. В противен случай „Бялата звезда“ ще престане да съществува в рамките на тридесет и шест часа!

Мислех да измъкна компютъра от ръцете на Волков, докато вие търсите контакт с Бондасенко. Но сега имам по-добра идея. Ще дойдете с мен и така ще се уверите, че говоря истината. Защото, изправяйки се срещу Волков, аз рискувам не само собствения си живот, но и живота на хората, които съм подбирал в продължение на години… Вие сте външни хора, не можете да разберете що за риск е това… Провалим ли се, ще бъдем екзекутирани незабавно, без съд и присъда, без компенсация за близките ни… Просто ще престанем да съществуваме и никой никога няма да разбере къде сме погребани…

— Но ако дойдем с вас, това ще означава загуба на ценно време — изтъкна Тори. — Нали трябва да открием Бондасенко преди разсъмване?

— Така е — въздъхна Николев. — Рискът е огромен, има опасност да не открием навреме този човек… Затова не исках да ви вземам със себе си. Поставяме на карта съдбата на един цял народ… Но не виждам друг начин да удовлетворя искането на господин Слейд.

— Ръсел?

— Нямам желание да се забъркваме! — мрачно поклати глава Ръсел.

— Трябва да ми помогнете! — извика отчаяно Николев. — Трябва , разбирате ли? Историята няма да ни прости, ако допуснем инвазията и покушението срещу държавния глава! Това ще означава завръщане към авторитарен режим, към терора на Сталин! И всички ние ще бъдем загубени!

— Загубени сме! — промълви Героя, зърнал фигурите на Марс и Ирина на вратата.

Татяна вече беше извън басейна. Голяма хавлия покриваше тялото й, открита беше единствено кожата над гърдите, все още мокра от солената вода.

— Здравейте, другарю полковник — поздрави тя. — Добър ден, Ирина.

— Добър ден, Татяна — отвърна Марс. — Виж какво си имам… — ръката му с куфарчето се повдигна. — Ще помогнеш ли на Ирина да го включите? Ей там, на масата, близо до контакта…

Татяна мълчаливо кимна с глава, после хвърли кратък поглед към Ирина. Тя мълчеше, вероятно се опасяваше да не каже нещо излишно. Дълбоко в душата й потрепваше надеждата, че Марс все още вярва в нейната лоялност. Твърдо реши да се възползва докрай от този шанс и да не му дава прибързани поводи за подозрение.

Дръпна ципа на куфарчето и извади тошибата. Вдигна адаптора и мълчаливо го подаде на Татяна. После включи компютъра. През това време Марс се приближи до металния парапет и насочи поглед към леко фосфоресциращата вода.

— По-добре ли си, Одисей? — тихо подвикна той.

— Нямах представа, че съм бил зле — долетя отговорът.

— Имаше пристъп — отпусна се на колене Марс — Не помниш ли?

— Не.

— И по време на този пристъп говореше безсмислици…

— Оцветяването на пространството сред звездите — промълви Героя. — Помня, че говорех на този език…

— Чий е този език, Одисей? — развълнувано преглътна Марс.

— Не е твоят, другарю…

Марс рязко се изправи, сякаш отвратен. Обърна гръб на басейна и тръгна към масата с компютъра.

Пътят му препречи Лара, каза нещо и той се насочи към телефона на стената. С крайчеца на окото си Ирина гледаше как вдига слушалката, слуша в продължение на известно време, а лицето му видимо потъмнява. Каза нещо кратко и прекрати разговора.

Очите на Ирина се върнаха върху клавиатурата. Екранът се изпълни с дълъг списък рецепти.

— Какво е това? — попита Марс, изправил се безшумно зад гърба й.

— Торта с ананас — отвърна механично Ирина. Какъв беше този разговор, запита се тя. Нямаше как да разбере, но настроението на Марс видимо се промени. Това може би означава, че новините не са лоши за самата нея…