Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Защо? — попита Тори, без да изпуска от погледа си Николев. — Нашият капитан не може да бъде сигурен дали не работим за Марс Волков… Може би аз лъжа, за да го накарам да се разкрие като враг на родината… — Лицето на Николев се разкриви от напрежение, тя се усмихна: — Не е ли така, капитане?

Онзи облиза пресъхналите си устни и кимна с глава:

— Да. Може и тъй да излезе…

— Заровете вече са хвърлени. Сега трябва да проверим дали и двете страни могат да прибегнат до това, което се нарича доверие…

Николев сведе поглед към чашата си, помълча, после тихо въздъхна:

— Дойдох тук да погреба Цезар, а не да го възхвалявам…

— Какво? — втренчи се в него Ръсел.

— Чувствам се като Брут, господин Слейд — вдигна глава Николев. — Моля да бъда извинен…

Изправена близо до него, Тори усети възбуденото повдигане и отпускане на гърдите му, задавени от емоции. „Ако се преструва, значи имаме работа с голям артист“, помисли си тя.

Руснакът очевидно не можеше да стои повече на едно място. Скочи на крака и пристъпи към прозореца, от който се разкриваше гледка към стръмно спускащите се Ленински хълмове и покрайнините на Москва. Раменете Му неволно се присвиха. Сякаш очаква удар в гърба, помисли си Тори.

— Одобрен е планът за нахлуване в Литва и Латвия — глухо промълви капитан Николев. — Както от КГБ, така и от върховното командване на армията… Изправени сме пред една безумна военна авантюра… Ще си възвърнем балтийските републики, на които президентът, вероятно обхванат от еуфорията на перестройката, лекомислено позволи да излязат от Съветския съюз…

Ръсел се заклати на пети и пръсти, после тихо подсвирна. Тори запази мълчание.

Николев се извърна с лице към тях. Чертите му бяха някак омекотени, сякаш осветени от онова особено сияние, което се появява в небето след отминаваща буря. Изглеждаше невероятно млад, почти хлапак с мъх по бузите…

— Това, разбира се, е предателство — продължи след известно време той. — Няма значение. Операцията започва след тринадесет часа. Утре на разсъмване… Ще се лее кръв. Официалната версия ще бъде достатъчно проста: нови и все още неопитни, правителствата на балтийските републики са допуснали инфилтрацията на опасни елементи от Запада, които заплашват сигурността на СССР…

Настъпи тежка тишина.

— А президентът? — обади се най-сетне Тори.

— Върховното командване на армията и КГБ ще поддържат становището, че президентът е жертва на култа към личността, също като Юрий Андропов преди него… В момента, в който армията получи заповед за нахлуване в Балтийските републики, той ще бъде ликвидиран от собствената си охрана. Историята се повтаря… Рим от времето на Клавдий…

— Това е лудост! — възкликна Ръсел. — Нима очаквате да повярваме на подобни…

Тори стисна ръката му и го принуди да млъкне.

— Какво общо има всичко това с нас, капитане? — попита тя. — В момента ние сме по-безпомощни дори от вас…

— Не сте! — възбудено тръсна глава Николев. — Особено ако мога да ви се доверя! А и вие на мен… От известно време разполагаме с информация, според която „Бялата звезда“ получава материална помощ от Запада… Ако вие сте тук във връзка с „Бялата звезда“, значи бог ви праща… В момента Марс Волков е зает с широкомащабно преследване на Валери Бондасенко — лидера на „Бялата звезда“. Все още не сме го открили, но ако вие действително сте тук заради нелегалната организация, вероятно имате и начин да установите контакт с него…

Ако разсъжденията ми са правилни, шанс все още има… Разкажете му всичко, обяснете му ситуацията. „Бялата звезда“ е последният шанс да се спре тази лудост и именно затова Марс Волков е получил абсолютни пълномощия да я разбие. Тя се радва на широка народна подкрепа, има свои структури из целия Съветски съюз. Единственото, което й липсваше до този момент, беше оръжието… Но сега и този проблем е преодолян…

— Искате да кажете, че „Бялата звезда“ вече разполага с оръжие? — изгледа го внимателно Тори.

— Да — кимна Николев. — Нямаме представа какво точно е то, но имаме сведения, че са готови да го използват в подходящия момент — ръцете му нервно се свиха в юмруци. — Сега е подходящият момент! А вие трябва да убедите Валери Бондасенко, че страната е изправена на ръба на пропастта! Той трябва да използва своето оръжие и да завземе властта в Кремъл!

— А какво ще правите вие, докато ние търсим за вас лидера на „Бялата звезда“? — попита Ръсел.

— Няма да го търсите за мен, нито пък за КГБ — отвърна Николев и в гласа му за пръв път се долови открито нетърпение. — Ще го сторите в името на целия Съветски съюз!