— Ирина знае по какъв начин общувам с онази същност…
— Господи, колко много й завиждам!
Арбат настойчиво побутваше с муцуна ръката на Героя. Миг по-късно в басейна се плъзна Татяна.
— Волков е тук — съобщи с равен глас тя. — Води със себе си и Ирина. Носят портативния компютър на Валери.
— Господи!
В гласа на Героя прозвуча такова отчаяние, че двете жени замръзнаха от ужас.
— Това място е собственост на човека, от когото получавам заповеди — обърна се на прага капитан Николев.
— Имате предвид командира си в Гранични войски? — изгледа го Ръсел.
— Не. Моето подразделение е прехвърлено в разпореждане на отдел „Н“ в КГБ. Началникът на този отдел се казва Марс Волков.
— Човек с доста широки пълномощия — отбеляза Тори.
— Казвам ви това като част от гаранциите, които търсите — уточни Николев, огледа ги и тихо добави: — Поемам огромен риск…
Отключи входната врата, прекоси покритото с теракота антре и им направи знак да го последват. Отвори малък бар от светло дърво, издърпа дъното и им показа скрития зад него професионален магнетофон. Извади ролката и я сложи на масата.
— Това не гарантира нищо — поклати глава Ръсел. — Възможността за прикрепени към тялото микрофони си остава… Може би всички трябва да се съблечем…
Николев се засмя и огледа стройната фигура на Тори:
— Бомба! Лично аз нямам нищо против! — срещнал озадачените им погледи, той поклати глава: — Май пак обърках идиомите…
— На ваше място бих престанал да се правя на американец — отбеляза Ръсел. — Поне на първо време…
— Просто изоставате от съвременния език — добави Тори.
Уверили се взаимно, че никой не е скрил микрофон под дрехите си, те се насочиха към грозния диван от скандинавско дърво, покрит с тъмна дамаска. Николев се зае да приготвя питиетата. Очевидно нервен, той искаше да прави нещо с ръцете си, но нито Тори, нито Ръсел се докоснаха до водката. Капитанът обаче пресуши своята чаша и побърза да я напълни отново.
После започна да крачи напред-назад, напрежението му видимо нарастваше.
— Как да отличим истината в този лъжовен свят? — промърмори той.
— Истината върви ръка за ръка с доверието — подхвърли Тори.
— Което тук е дефицитна стока — добави Ръсел.
Мълчанието се проточи.
После Николев въздъхна и каза:
— Отдел „Н“ на КГБ е ръководител Марс Волков има задачата да открие и неутрализира всички елементи, свързани с „Бялата звезда“.
— Добре казано — поклати глава Ръсел.
— Опитвам се да създам атмосфера на доверие между нас — отчаяно го изгледа Николев, после напълни дробовете си с въздух. — Искам да уточня нещо, преди да продължим… Появата ви тук свързана ли е със зова за помощ, изпратен от „Бялата звезда“?
— В това ли се състои вашето предложение? — контрира Ръсел.
— Това е само едно начало… Началото на обмена на информация между нас… — лицето му болезнено се разкриви.
— Изправен съм пред дулото на пистолет, господин Слейд. Бих искал да оцените това…
— Всички сме пред подобно дуло — отбеляза Тори.
— Стойте тук и не мърдайте! — тихо процеди Ръсел, изправи се и тръгна да обикаля вилата.
Николев и Тори го изчакаха да се скрие зад вратата и си размениха напрегнати погледи. Приличаха на гладиатори преди началото на смъртен двубой, които не знаеха дали да скочат един срещу друг, иди да обединят силите си и да се нахвърлят срещу императора…
— Твърд човек — отбеляза Николев. — И много подозрителен.
— За това му плащат.
— А на вас за какво плащат, госпожице Нън?
Тори се изправи и направи кратка инспекция на помещението. После застана пред Николев и заби тежък поглед в очите му.
— Плащат ми, за да зная кои са нашите приятели — думите й прозвучаха тихо, но заплашително.
Николев преглътна, очите му пробягаха по ръцете й.
— А какво става с тези, които се оказват ваши врагове?
— Убивам ги — спокойно отвърна Тори.
— Но аз съм ваш приятел, госпожице Нън. Можете ли да ми повярвате?
Тори не отговори.
След малко Ръсел се върна в стаята.
— Какво търсихте? — попита Николев.
— Подозрителни типове от КГБ — отвърна Ръсел и мрачно го огледа. — Предполагам, че пред мен седи един от тях…
— Все още не сте отвърнали на въпроса ми — въздъхна капитанът. — Преди да продължа нататък, аз трябва да зная дали имате връзка с „Бялата звезда“.
— Имаме — кратко отвърна Тори.
— Всемогъщи боже! — изрази възмущението си Ръсел. — Сега вече трябва да очакваме наказателния взвод!
Читать дальше