Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Дали всичко това би му харесало, запита се тя. Подозираше, че ще изпита дълбоко разочарование от съвременна Русия, ще сподели депресията, която мачкаше собствената й душа. Със или без перестройка, всичко наоколо носеше белега на изостаналост и запуснатост като в най-бедните страни на Третия свят.

Приключиха с вечерята едва в десет. Навън вече властваше нощта.

— Нищо няма да стане — въздъхна Ръсел. — А и Николев изчезна в това негово Звездно градче…

— Там живеят и работят съветските космонавти — поясни Тори.

— Не трябваше, да го пускаме сам! — продължаваше да се ядосва Ръсел.

— Вече е късно да поправим грешката си.

Сметката пристигна на малък поднос. Тори я взе, отдолу се показа малко късче хартия. Тя бързо го разтвори, очите й пробягаха по написаното.

— В играта сме — уведоми партньора си тя, в гласа й прозвуча неподправено вълнение.

— Ирина, ела за момент.

Ирина с готовност изостави компютъра, с който се занимаваше от известно време, и пристъпи към Марс. Той беше близо до ъгъла на помещението, лицето му тънеше в сянка.

— Тук — прозвуча гласът му.

Стаичката беше малка, служеше за съхранение на материали за поддръжка.

— Искам да си поговорим, докато Героя спи…

Събрала на топка волята си, Ирина кимна с глава. Много й се искаше да може да контролира ударите на сърцето си — като тибетските лами…

— Какво ти каза той за своите източници? — започна директно Марс.

— Източници? — примигна Ирина. — Мисля, че единственият му източник беше Наташа Маякова…

— Тя беше негов куриер — поклати глава Марс. — Но не вярвам да му е предоставяла и информацията. При нашите срещи той беше винаги добре информиран. Наташа идваше тук не повече от веднъж седмично, а аз — много по-често…

— Нищо не ми е казвал по този въпрос — поклати глава Ирина. — А и аз не смеех да любопитствам.

— Не ти е споменавал Лара или Татяна, така ли?

Сърцето на Ирина пропусна един такт.

— Не.

— А беше ли подозрителен, когато си го питала за неговите източници?

— Не — отвърна Ирина. — А и не съм го питала директно. Умът му изглеждаше зает с други неща…

— Какви неща?

Тя смутено отмести поглед:

— Ами… Беше прекалено активен в сексуално отношение.

— Аха…

— Сърдиш ли се?

— Задай ми този въпрос след половин час — отвърна Марс.

Главата на Ирина рязко се завъртя:

— Какво ще стане след половин час?

— Ще зная със сигурност дали си ме предала на Валери Денисович.

Ушите й писнаха, имаше чувството, че ще припадне.

— Какво говориш? Валери е от КГБ! Отлично знаеш, че аз ненавиждам всичко, свързано с КГБ…

— Не бих могъл да кажа, че зная за теб толкова, колкото би ми се искало — процеди Марс.

— Тук се държиш странно — въздъхна Ирина, опитвайки се да прекрати инквизицията. Надяваше се, че гласът й прозвуча искрено.

— Не тук, а сега — сви рамене Марс. — Валери ми обяви война, времената са трудни… — движенията му бяха точни и пъргави както винаги, но Ирина забеляза, че гледа непрекъснато да е между нея и вратата. — Това трябва да го приемеш като предупреждение…

— Как е възможно да ме подозираш? — въздъхна тя. — Нима забрави, че аз ти поднесох на тепсия Наташа Маякова?

— Вярно е — кимна Марс. — Но това би могло да бъде и грешка.

— Грешка? Аз прекрасно знаех какво върша.

— Наистина ли? — погледът му пронизваше душата й, пласт след пласт. — Работата, която вършиш, е прекалено напрегната дори за професионалист. А ти не си професионалист. Въпреки това обаче успяваш да се сближиш с определени хора, които впоследствие предаваш… За подобно поведение се иска желязна воля и самообладание.

През по-голямата част от времето се преструваш, че си друга, вършиш го толкова усърдно, че в крайна сметка наистина ставаш друга. Не е ли така, Ирина? Признай си, че е така… Случва се и при най-добрите професионалисти. Илюзията се превръща в реалност и обратно. В известно отношение това е една форма на камуфлаж. След като ТИ вярваш, че фалшивата ти самоличност е истинска, в това ще повярват и околните. Без съмнение виждаш логиката в подобен капан. От специалисти зная, че това е един основен психологически принцип на поведение…

— Не ме интересуват твоите специалисти — тръсна глава Ирина. — Просто защото нищо подобно не е станало с мен.

— Не е ли? — пристъпи към нея Марс. Беше толкова близо, че сигурно чуваше уплашените удари на сърцето й. — Коя си ти в действителност? Сладката Ирина Пономарьова, която познава моето семейство? Или твърдата Ирина Пономарьова, която шпионира Валери Денисович? — главата му леко се изви. — Знаеш ли, дори за мен е трудно да се ориентирам в тази заплетена ситуация… Разбираемо е и ти да си объркана…