Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Как можа? — просъска той след секунди на агонизиращо мълчание. — Как можа да бъдеш с него точно когато не трябва?

— Вече ти казах. Облада ме изненадващо… — раменете й се разтърсиха, в главата й звънна тъничък глас: „Коя съм аз?“

Овладя се с усилие на волята и добави:

— Не ми даде възможност да се съпротивлявам… Бях безпомощна…

— Аз…

Прекъсна ги остро почукване по вратата.

— Какво има? — изкрещя Марс. Първи признак, че изпуска нервите си.

— Капитан Николев е тук — съобщи Татяна.

— Кажи му да почака, ще го видя по-късно!

— Настоява веднага да говори с вас. Въпросът е спешен.

— По дяволите! — изруга Марс, очите му пробягаха по лицето на Ирина. — Връщай се на компютъра! Искам да откриеш информацията за „Бялата звезда“. Веднага!

Обърна се и влезе в помещението с басейна.

— Какво има, капитане?

Николев го дръпна настрана, по-далеч от любопитните погледи на Лара и Татяна.

— Открихме Валери Бондасенко.

— Отлично! — възкликна Марс, моментално забравил за ужаса, който беше изпитал при разговора с Ирина. — Доведете го тук!

— Страхувам се, че това е невъзможно, другарю полковник.

— Няма невъзможни неща, капитане. Това е заповед, изпълнявайте! Трябва да получа тайните на „Бялата звезда“, които се крият в компютъра на Валери Денисович!

— Налага се ние да отидем при него — рече Николев.

— Не мърдам от тук! — отсече Марс. — Не мога да оставя Героя сам в компанията на Лара и Татяна.

— Докарайте тук хората си.

— Не — поклати глава Марс. — Това би бил твърде агресивен акт, ще разруши всичко, което съм постигнал с толкова усилия… Героя е най-важната фигура за нас, чрез него ще се докоснем до революционно нови технологии.

— Тогава вземете компютъра и елате с мен.

— Изпълнявайте заповедта, капитане!

— Не ме разбирате, другарю полковник — въздъхна Николев. — Имаше само един начин да се добера до Бондасенко и аз се възползвах от него. Помните ли американската дипломатическа делегация от Токио? Отидох на Шереметиево да ги посрещна. Оказа се, че това наистина са хората, към които „Бялата звезда“ е отправила своя зов за помощ… — Николев понижи глас и се наведе към ухото на Марс: — Успях да ги убедя в своята искреност, те вече вярват, че съм на тяхна страна… Признаха, че имат начин за контакт с Бондасенко. В момента го осъществяват от ресторанта на хотел „Русия“…

— Там ли се крие Валери Денисович?

— Не. По всяка вероятност хотелът се използва само като пощенска кутия — Николев наблюдаваше как се сменят емоциите върху лицето на Марс. — Трябва да се появим там като приятели. Или поне аз… С помощта на компютъра ще убедим американците да влязат в контакт с Бондасенко. Зная, че вие не искате да го губите от погледа си, затова предлагам да отидем, заедно…

— Валери Денисович и хората му никога няма да ме допуснат близо до себе си!

— Вярно — кимна Николев. — Но вие ще се смесите с моите хора. Аз ще придружа американците и компютъра. Когато те накарат Бондасенко да извади данните от него, аз ще ви изпратя електронен сигнал. Вие ще поведете хората ми и всички ще паднат в капана.

Марс се замисли, после бавно кимна с глава:

— Планът ви изглежда добър… Само едно не ми е ясно: как американците ще накарат Валери Денисович да извади секретната информация от компютъра?

— Казах им за преврата…

— Какво?!

За момент Николев изпита чувството, че Марс ще получи удар.

— Това беше единственият начин да ги ангажирам — поясни той. — Нали вие сам твърдите, че истината е най-добрият начин да се залови плячката? Повярвайте ми, тези американци нямат нищо общо с обикновените хора. Никаква лъжа не може да ги заблуди. Победата се постига най-лесно с вариации върху истината… Това са ваши думи, другарю полковник.

Марс отново се замисли, после кимна с глава.

— Добре. Вземете тошибата и да вървим.

Спуснаха се по стълбите и се насочиха към черния зил на Николев. Капитанът се настани зад волана, Марс седна до него с компютъра в скута си.

— Къде е шофьорът ви?

— Реших, че е по-добре да карам сам.

Николев завъртя контактния ключ и посегна към лоста на скоростите. Спря го ръката на Марс.

— Момент, капитане. Правилникът изисква…

— Всичките ми хора са ангажирани с американците — поясни Николев и насочи колата към изхода на Звездното градче. — Бях принуден да използвам и последния си човек, иначе американците с положителност щяха да забележат, че са под наблюдение. На практика съм блокирал целия квартал около хотел „Русия“… Както казват американците, „дори мравка не може да си промъкне задника“.