Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Много искам да му вярвам, но не мога — въздъхна Ръсел. — Нещата просто не се връзват, Тори. Огледай се, виж каква е постановката… По всичко личи, че основанията му да ни лъже са далеч по-големи… А ако случайно ни е казал истината, причините за това вероятно са съвсем различни…

— Не е ли все едно?

— Нима не виждаш какво става? — втренчено я изгледа Ръсел. — Толкова ревностно търсим истината, че не разбираме как затъваме в блатото от лъжи. Москва не е град, в който човек може да се изгуби, Тори. Допуснем ли това, с нас ще бъде свършено!

— И в двата случая трябва да се доберем до Валери Бондасенко — отвърна с равен глас тя. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Вече минава един след полунощ, до началото на агресията срещу Балтийските републики остават по-малко от четири часа…

— Ако Николев ни е казал истината…

Лейтенант Поков тръгна към тях и те се принудиха да замълчат.

— Извинете, но трябва да побързаме — каза младежът. — Късно е, минувачите оредяват. Колкото повече се бавите тук, толкова по-подозрителни изглеждате… Ако някой от патрулите на Волков ви засече, с нищо няма да мога да ви помогна. Задачата на моя екип е само да ви държи далеч от останалите патрули…

— Прав е — кимна Тори. — По-добре да тръгваме.

— По дяволите! — изруга Ръсел, но не й попречи да тръгне по улица „Болшая полянка“.

Скоро стигнаха до катедралата „Свети Григорий“.

— Оставаш тук и не мърдаш, ясно ли е? — изръмжа Ръсел към младия лейтенант.

— Тук ли се крие Бондасенко? — учуди се Поков. — В църквата?

В гласа му прозвуча особена нотка. Ръсел я долови ясно, сграбчи ръката на Тори и я притегли зад ъгъла. Изтичаха към един от страничните портали, в ръката на Ръсел проблесна малък инструмент. Ключалката щракна, високото поне три метра крило на портала проскърца и се отвори.

Вмъкнаха се вътре, вратата легна на мястото си. Спотаиха се в мрака с напрегнат слух, очаквайки викове и тропот на крака.

Навън обаче цареше тишина.

— Какво стана? — попита шепнешком Тори.

— Може би най-сетне сме в безопасност — отвърна Ръсел.

В същия миг очите му уловиха черната сянка, промъкваща се през главния портал. Това беше един от хората на Николев. Вдигна ръка да го посочи, в същия миг сянката се стопи в мрака на храма. Тори също.

В продължение на няколко секунди тя остана напълно неподвижна. Не виждаше фигурата на граничаря, но в замяна на това го чуваше. Придвижването му беше предпазливо, издаваше немалък опит. Но тя все пак го чуваше.

Свали обувките си, завърза връзките им и ги преметна около шията си. Остана неподвижна още няколко секунди, определи посоката на движение на врага и безшумно тръгна след него.

Униформеният беше достатъчно предпазлив, за това говореше пътят, който беше избрал. Ниско долу, пълзящ между дългите редове на скамейките. Тори безшумно се качи на последния стол, кракът й опипа облегалката. В следващия миг вече беше горе и тръгна по ръба като въжеиграч. Преди да поемат тежестта на тялото, босите й стъпала внимателно опипваха извитото, гладко полирано дърво.

Не след дълго се озова точно над клекналия между редовете разузнавач. Скочи отгоре му, безшумна като прилеп. Онзи вече беше измъкнал ножа си, готов да прониже всеки, който се изпречи пред очите му. Тялото му светкавично се извъртя, ножът описа къса дъга и се насочи към корема на връхлитащата Тори.

Прибягвайки до блокиращата техника на айкидо, тя отклони удара, ръцете й светкавично се стрелнаха към челюстта на врага. Онзи успя да нададе кратък вик, после вратът му се строши със зловещо пропукване, а тялото му се разтърси от предсмъртни спазми.

Останал сам, Ръсел предпазливо се промъкна към главния портал. Очакваше появата на втори преследвач, очите му напрегнато се взираха в мрака.

Изведнъж усети хладно дуло в тила си, един глас шепнешком заповяда:

— Не мърдай!

Не се подчини, просто защото не успя да разбере какво става. Главата му се извърна по посока на гласа.

— Нима московските свещеници носят пистолети? — учуди се той, видял неясната фигура с качулка и расо.

— Само когато се крият — отвърна с тежък акцент фигурата.

— Валери Бондасенко?

— Да.

Ръсел направи опит да различи чертите на лицето под качулката, но тъмнината беше непрогледна.

— Аз съм представител на Бърнард Годуин, също и колежката ми… — започна той.

— Защо тогава сте в компанията на КГБ? — заплашително изръмжа онзи.

— Дълга история — въздъхна Ръсел. — Нито я разбирам изцяло, нито имам време да я споделя с вас. Вероятно ще ни трябва помощта ви…